Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава четвърта || Училището е кучка ||

Леа

Бавно дръжката на вратата се завъртя и вратата се отвори, докато стоях права като статуя. Баща ми надникна в стаята със същата изненада, която и аз сигурно съм носила на лицето си, когато за първи път влязох в нея.

- Здравей, татко. - метнах му неловко.

Той бутна вратата по-широко. - Ох, уау, това вече е нещо, нали така? - Проговори той, все още заслепен от великолепието на стаята.

- Да. - Съгласих се, вглеждайки се в дърворезбата по тавана. Чудех се дали малките листенца са правени на ръка?

- Успя ли да се установиш? - попита сега, вече гледайки ме. Направи няколко крачки, за да се намести на стола, намиращ се точно до гардероба, който е изправен срещу стената.

- Оставаме само за през нощта, татко. Не мисля, че трябва да се установявам.

- Мхм... - чух дрезгавината смесена с тежката тишина. Баща ми и аз никога не сме поддържали разговор за толкова дълго.

- Относно това... - той продължи, прочиствайки гърлото си. - Майка ти и аз решихме, че ще е най-добре да останем тук, докато не намерим ново място.

- Извинявай? - навеждам се по-близо, за да се уверя, че съм чула правилно.

- Мислехме, че ще е най-добре да останем тук, докато намерим друга къща. - той повтори.

Не съм сигурна дали трябва да се чувствам прекалено щастлива, че ще живея в това имение за по-дълго или пригеснена, че ще живея с Ривър Паркър. Не ме разбирайте погрешно, семейството е много мило за това, че отвори вратите си за нас да живеем с тях, но техния син си пада малко кретен. Само малко.

- Колко дълго си мислиш, че ще останем тук? - попитах, притискайки мислите, съдържащи коментарите на Ривър в дълбините на мозъка ми.

- Толкова, колкото е нужно, няколко седмици или можи би няколко месеца.

О, не.

Няколко месеца. Под един и същи покрив с тъпака. Това ще бъде интересно.

- Добре, какво за къщата? Какво ще се случи с нашите неща? - рекох, но ми се щеше да не бях; след като видях тъжното изражение, което баща ми дърпа при спомените за останките.

- Ще говоря със застрахователната компания утре, нищо за което да се тревожиш. Просто се фокусирай върху училище. - отговори, почесвайки се по тила, както прави всеки път, когато се стресира.