Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава десета || Ривър "Овчарят" ||

Леа

Ривър седеше точно там, носейки черни джинси, бяла тениска и безмилостно изражение на лицето си, докато гледаше гневно Ник зад мен. След това очите му срещнаха моите, грубото му изражение омекна. Благодаря на Бог за слабата светлина, която се надявам да прекрие зачервяването на лицето ми.

От ъгълчето на окото ми - забелязах още две фигури да излизат от тълпата хора като застават зад него. Първият е Джейк, който държи гарда си със силните си ръце, които скръсти заплашително на широките си гърди. После Кай, който дойде също, заставайки зад него, поглеждайки към Ник и мен; после към Мариса; очите му останаха за миг върху нейните, преди да ги върне към тълпата, която ни заобикаляше.

- Шоуто приключи. - каза Кай без усилие и всички го чуват като се правят, че се връщат към това, което са правили. И все пак ушите им определено са все още с нас.

- Леа, кълна се, това не е, каквото си мислиш. - Ник умоляваше зад мен като ме накара да погледна настрани от Ривър и да се обърна към него.

- Спести си го. - Ривър каза спокойно, но строго. Стъпвайки напред, той дръпна китката ми и ме извади от къщата през входната врата и верандата. Исках да дръпна ръката си от ненужния му контрол, противопоставяйки се.

Мариса, Кай и Джейк ни следваха като овце с Ривър като овчар, докато не излязохме от къщата и стояхме на тревата на предната градина. Пръстите на Ривър са все още плътно обвити около китката ми. Въпреки че исках да го отрека, докосването му караше сърцето ми да трепне.

Ривър кимна към Мариса, изражението му беше доста развълнувано. - Карала ли си до тук? Имаш ли превоз до вкъщи? - той питаше, сякаш Мариса е на някакъв разпит.

- Извинявай? - обърнах се към него - учудена от грубия му тон на говорене. Мариса го гледаше втренчено в шок.

Това, което ме вбесяваше най-много беше, че дори не се обърна да ме погледне; той просто се наведе напред, чакайки отговора на Мариса. Бедната Мариса изглеждаше изумена.

- Да. - тя отговори тихо.

- Добре, тогава можеш да си вървиш вкъщи. Кай, отиди с нея и се увери, че ще се прибере. - Ривър нареди, все едно е наш родител.

- Какво за Бога, Ривър чуваш ли се точно сега? - гласът ми е по-висок този път, и най-накрая привлича вниманието му. Нямаше право да й заповядва, или на някого друг така.