Родителите ми и аз слязохме от колата като баща ми я заключи и тръгнахме към огромното черно BMW на Малкълм. Малкълм беше тръгнал към къщата си, а пътуването беше продължило само петнадесет минути, но кварталите бяха съвсем различни. Около тази част на града стояха грамадни къщи, отделени с градини от съседите им. В техните алеи за коли стоят само най-новите и най-скъпите превозни средства, позорявайки нашия Volkswagon.
Бъди благодарна, че си жива, Леа. Тези материалистични непотребни вещи означават малко.
Гледам красотата пред мен, имението, което принадлежи на Малкълм и семейството му. Дали има деца?
- Е, това е моята къща. - каза той, слизайки от колата си. - Какво ще кажете да ви поведа навътре? - той се усмихна и на тримата ни.
Осъзнавам, че все още съм по пижама; къси шорти и къса блуза. Не, че имах време да се променя, освен ако не исках да се измъкна от тавана в спалнята, но все още ми е неудобно.
Поне все още имах робата си, мислех, докато я обвивах здраво около треперещото си тяло. Днешната студена нощ не е любезна към нас. Мъкнем се след Малкълм, вървейки нагоре по стълбите над колоните и чакахме пред високата главна врата. Малкъм бръкна в джоба си, преди да извади ключ, закачен за ключодържателя. Един жълт, правоъгълен ключодържател, по-специален, изпъквайки пред другите, привличайки вниманието ми - това е на нашето училище, който родителите получават по време време на родителските вечери.
Е, вероятно тогава той има дете. Психически изследвам хората през годината, които могат да бъдат свързани с Малкълм, до известна степен трудно - не знаех фамилното му име.
И накрая, Малкълм отключи вратата и я бутна, правейки ни жест да влезем първи. Учтиво, татко кимна към него и стъпа върху мраморния под, покриващ коридора и последван от майка ми - след това и от мен. Трябва да си държа устата затворена, за да се оттърва от това място.
- Добре дошли у дома. - той ни се усмихна.
Успокояващо равнодушно чувство ме завладя, докато ни се усмихваше. Колко прекрасен човек е. Аплодирам Ви, Малкълм. Веднага щом почувствах нуждата да пляскам, което не бих направила, така или иначе, защото би било странно - чухме потропването на токчетата на обувките, удрящи мраморния под на този просторен вход.
YOU ARE READING
Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)
Teen Fiction- И двамата знаем, че всяко момиче би убило да бъде на твое място с мен, точно сега. - той се усмихна, защото знаеше, че това, което казва е напълно вярно. Хора като Леа Уилсън и Ривър Паркър не се смесват, затова има граница между популярните ка...
