Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава осем || Парти рокери...или не

Леа

Не бива да ме упрекваш, че съм объркана в този момент. Не беше ли той, който ми каза да си държа устата затворена в колата тази сутрин? И сега е тук? Може би съм дребнава, но не всеки ден Ривър идва да говори с мен. Очевидно е, че Мариса ще си помисли, че нещо се е случило. Скептично се вглеждам в ръката му, правейки усмивката му по-широка.

- О, а сега се правиш на важна и няма да ми позволиш да ти помогна? - той се засмя, повдигайки вежда.

- Не се правя на нищо, тъпако. - реагирах остро, хващайки ръката му в опит да се изправя.

Урок номер 1, Леа - никога не се доверявай на момче. Хватката му около ръката ми се отпусна за част от секундата, причинявайки ми малък сърдечен удар, когато без малко да падна земята. Той веднага избухна в смях, вероятно от изражението на шока, който премина през лицето ми, когато осъзнах жестокия му трик. За щастие, захвата му се затегна, точно преди да падна за втори път на опашната си кост и този път ме дръпна, докато се изправям и станах на краката си.

- Напомни ми никога да не те оставям да ми помогаш повече. - присвивам очи към него, все още твърде зает да ми се присвива.

- Почакай... - гласът на Мариса се чу зад нас, карайки да се обърна към нея. - Да не би току-що да й подаде ръка, за да й помогнеш. - тя посочи към Ривър, очите й съсредоточени върху определената област на земята, пред нея, докато мисли какво да каже по-нататък. - И да не би току-що да го нарече тъпак. - тя ме посочи, сбърчвайки вежди. Смея да твърдя, че е много, много объркана точно сега.

- Да. - Ривър и аз отговорихме едновременно.

Ние се спогледахме, бях си лепнала засрамено изражение, а той развеселено и след това се обърнахме към Мариса, която все още се опитваше да проумее.

- Съжалявам, може да съм напълно глупава, но пропускам ли нещо? - тя размаха ръце във въздуха, докато говореше. - Защото последният път, в който проверих - не мисля, че Вие приятели всъщност... - тя замлъкна, за да намери добро обяснение. - се познавахте.

- Не си й казала? - той се обърна към мен.

- Ти ми каза да не, помниш ли? - отвърнах остро.

- Но не мислех, че ще ме послушаш.

- Хей? - Мариса се обади, разтърсвайки ръце силно във въздуха.