Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава шеста || Ромео и Жулиет ||

Докато се лутах из улиците десет минути - най-накрая пристигнах в училище, точно преди биенето на звънеца. Бързах към коридора на второкурсниците, който беше препълнен с ученици, струпали се около шкафчетата си като си взимаха учебниците за предстоящия час. За щастие, момичето, от което се нуждаех най-много - чакаше търпеливо пред високото ми синьо шкафче, гледайки надолу към телефона си, докато я достигнах.

- Хей, Мариса. - извиках леко без дъх от броя на стълбите, които трябваше да изкача.

Главата й се вдигна към лицето ми и ме погледна с любопитни очи, вероятно чудейки се какво се беше случило вчера, след като си тръгна. Въвеждайки кода за шкафчето ми - се отвори. Вътре седят част от книгите ми и кутийката ми за моливи, които за щастие не бях взела у дома снощи. Това, което хваща окото ми обаче е малката бележка, сгъната в края. Вероятно беше провряна през пролуките на шкафчето ми.

- Хей, как си? - попита обезпокоена тя.

- Добре, като изключим, че съм бездомна - съм добре.- поднесох възможно най-принудената усмивка, докато достигнах до бележката.

Тя се облегна на шкафчето зад себе си. - Знам, съжалявам, сигурно е отвратително. Но, ако имаш нужда от нещо, съм тук.

Принудителната ми усмивка се превърна в истинска. - Не, недей да се тревожиш толкова. Всичко е наред, не се тревожи за мен.- махнах пренебрежително, сякаш не беше голяма работа, но проблемът постоянно се въртеше в ума ми.

Къде ще отидем да живеем, след престоя си в Паркър? Откъде ще вземем пари? Колко дълго време ще отнеме, преди малко нормалност да се върне обратно в живота ни? Избутах тези въпроси на гърба на съзнанието си. Погледнах надолу, за да проверя съдържанието на тази малка част от смачканата хартия. В разхвърлян почерк е съобщение, което гласи:

Хей, Леа. Ще дойдеш ли на моето парти довечера? Започва в 20:00.

16, Widow Brive, Brentary.

Можеш да поканиш толкова приятели, колкото поискаш.

- Ник Кънвей

Е, последните 24 часа са странни, но не мислех, че ще се достигне до толкова странно. Единственият начин, по който можех да опиша Ник Кънвей е златно момче - външен вид с харизма и е атлетичен. Не мисля, че има успешен отбор в училище, който да не го хвали, че го има.