Сигурна съм, че миналата вечер беше сън. Не, убедена съм.
С кого се шегувам? Миналата вечер не беше сън и определено не беше кошмар. Снощи или по-скоро през ранните часове тази сутрин Ривър ме държеше в ръцете си през горите до къщата. Въпреки че бях почти заспала си спомням как почувствах силните му ръце да ме притискат към твърдия му торс. Как дъхът му погъделичка кожата ми, когато говореше, заради нашата близост.
По дяволите, Ривър. Спри да бъдеш толкова привлекателен.
Въздишайки, протягам ръце към дивана - разтягайки се и прозявайки се. Слава Богу, че е Сряда, иначе нямаше да мога да стана от леглото за училище с мързеливостта, която изпитвам. Обръщайки се на моята страна се сблъсквам с красотата отвъд балконските врати. За щастие, завесите не са дръпнати, което ми позволява да се любувам на гледката на градината.
Добре, Леа, ставай. Време е да започнеш деня си.
Слушах гласът в главата си, който сякаш звучи много като този на майка ми и бутам пухената завивка от тялото си, позволявайки студенината на стаята да докосне голата ми кожа. Бавно, опитвайки се да избегна замаяйване на главата, седнах, махайки всеки паднал кичур от лицето си. Завъртайки глава, видях колко е часът на часовника над леглото.
Дванадесет часа?
Дванадесет часа!
Като на обяд? Защо никой още не ме е събудил? Знам, че е събота, но мразя да спя в следобедните часове. Загубих цялата си сутрин. Раздразнена се отпускам на леглото, твърде близо до ръба, отколкото до възглавницата.
БАНГ!
Да, това беше звук от моето тяло, което се удари в пода и да - боли ме, и да - моята глава е завъртяна по начин, по който никога не трябва да бъде. Завивката се обви около краката ми, които паднаха от удобния матрак и се удариха в дървения под, който не е покрит от килима, при което потръпнах от болка. За щастие, заради материята от завивката, която покрива лицето ми, падането ми беше тихо, с приглушен звук - в противен случай, ако някой друг беше чул, щеше да бъде неудобно.
- Добре ли си? - чувам на прага на стаята за гости избухлив смях.
Добре, че го урочаса, Леа.
- Имам предвид, знам, че те наричам непохватна през цялото време, но сериозно? Успя да паднеш от кралското легло на Калифорния? - дразнещият и развеселен глас на Ривър достигна по-близо до мен, заедно със звука от стъпките му. - Как го правиш?
YOU ARE READING
Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)
Teen Fiction- И двамата знаем, че всяко момиче би убило да бъде на твое място с мен, точно сега. - той се усмихна, защото знаеше, че това, което казва е напълно вярно. Хора като Леа Уилсън и Ривър Паркър не се смесват, затова има граница между популярните ка...
