Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава пета || Бързо шофиране ||

След като си взех бърз душ и си измих зъбите с четката за зъби и пастата, която остави Бренда в банята вчера вечерта, се върнах на пръсти до леглото, където лежаха дрехите ми, опитвайки се да не намокря пода. Оставих следи от капки вода, която падаше от краищата на русата ми коса. Когато е мокра, си връщаше тъмния нюанс на кафявото и кичурите се слепват заедно, карайки ме да изглеждам като удавен плъх. Но когато е суха, къдравите краища представляват смесица от кестеняво-кафяви нюанси с руси изсветлени кичури.

Приятелката на Ривър има скъп вкус за модата.

Бялата блуза е от Chanel, вероятно струвайки цяло състояние, въпреки обикновения си облик. Тесните дънки изглеждаха нови, купени от Armani като съвпадаха перфектно с белите маратонки. Тъй като нямях бельо, се наложи майка ми да заеме няколко чифта от Бренда, която я увери, че са съвсем нови. Ситуацията бе гадна; представете си колко е неудобно да заемеш бельо от някой друг; пуснах кърпата от тялото си и започнах да се обличам. Щом свърших, се погледнах в огледалото на тоалетката и се усмихнах в удоволетворение. Всичко си пасва идеално и дрехите изглеждат доста добре.

Бързо, като отчетох времето от часовника, висящ над леглото, подредих гостната, спретнато сгънах дрехите си и ги поставих в гардероба, закачвайки кърпата обратно в банята и оправих леглото, както си беше вчера. Потеглих към вратата, поемайки си малко въздух, завъртях златната дръжка, отваряйки вратата и минах през стълбището. Докато слизах, мислех какво ще кажа на Мариса относно тази ситуация. Вчера, тя знаеше, че прекарах нощта в къщата на Малкълм, въпреки че тя не знаеше чий баща беше.

Трябваше ли да й кажа?

Когато стигнах долу в коридора, стоях малко изгубена в просторния коридор, гледайки всяка врата и коридор, който се простира до другата част на къщата. Е, има десет врати и три коридора. Коя води да кухнята или трапезарята? Нямах идея.

- По този път, тромавата. - сега осъзнавам, че Ривър е вървял зад мен по стълбите, стъпките му бяха съсем тихи.

Той премина покрай мен, вървейки директно по коридора след стълбите и бързах да го настигна с неговото темпо. Сега той е облечен в поръчкови сиви панталони и синя блуза на райета, която е прилепнала за горната част на тялото му; очите ми не могат да се откъснат от гърба му, гледайки как мускулите му се свиват и отпускат антагонистично като върви срещу отворената трапезария. Мъжките гърбове са ми слабост, кълна се.