Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава дванадесета || Дръж ме в ръцете си ||

— Да, къщата ми беше унищожена от термити. - казах, карайки Джейк да се превие на две на дивана от смях, който се огласи из къщата.

Обясних историята как Ривър и аз сега живеем под един и същ покрив, след това трябваше да обясня всичко отново, когато Кай се върна, след като закара Джорджия в тях. Всеки път щом спомена "термитска ситуация", както Джейк харесваше да нарича през гръмогласния си смях - той избухна още веднъж от атака на смях.

— Съжалявам да чуя това, Леа. — Кай ми симпатизира, опитвайки се да задържи физиономията на лицето си сериозна, колкото можеше. Въпреки това, можеш да разбереш от гънките около устните му и от примигващите му очи, че той се опита и не успя да потисне развеселеността си. — Спри да се хилиш, пич. — Кай се обърна към Джейк, но мисля, че всъщност го каза повече на себе си.

Въпреки че ситуацията е зле, наистина е зле, не мога да не се усмихна заедно с тях. Искам да кажа, че е странно — цялото термитско нещо.

— Съжалявам, но не чуваш всеки ден за атака от термити, която да разруши къщата ти. Хайде, забавно е! — Джейк се присмя и все още държеше на лицето си най-ярката усмивка, която видях тази вечер.

От ъгълчето на окото си виждам Ривър да се върти на мястото си и се завъртях в негова посока. Той също имаше усмивка, играеща на устните му, както Джейк и Кай по време на историята.

— Намираш го за прекалено забавно? — попитах.

— Както той каза — това е малка случайност, не мислиш ли? — Ривър ми се усмихна. Прокарва пръсти през разрошената си коса, за да прибере кичурите си встрани, които падат на челото му и пречат на зрението му. Сладките му шоколадови очи трудно могат да извърнат погледа ти.

Как хората са толкова красиви? Не го разбирам.

Не само Ривър, който е изключително красив, но и тримата са болезнено поразителни. И те определено трябва да се справят. Имам предвид — погледни тези бицепси.

След това и аз.

Поставете псувните тук.

Леа, постави езика обратно в устата си и спри да капеш.

— Значи сега живееш в стая за гости? — Кай попита, все още вземайки маса информация, която му подмятам в рамките на пет минути.

— Да. — кимнах. Ривър шаваше отново на мястото си, този път се приближава към мен.