Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава седма || Непохватната ||

След като няколко доброволеца завършиха четенето на няколкото страници от Ромео и Жулиета - имаше класова дискусия за това дали е трябвало или не Жулиета да се съгласи да се омъжи за Ромео. За разлика от миналите ми часове - си седях спокойно на чина, гледайки само в бялата дъска на няколко метра отпред и не участвах в дискусията на класа.

Г-н Сеприас - усещайки липсата ми на ентусиазъм - подхвърли няколко въпроса в моя посока, но им отговарям възможно най-бързо, преди да се върна към мълчанието ми. Обикновено не съм така, всъщност никога не съм така. Все пак всичко, което се случи през изминалия ден - беше нереално. Все още не вярвам, че нямам собствен дом, в който да си отида тази вечер.

Завъртайки се на мястото си, случайно удрям писалката си, която се приземява на пода с тихо "пин". Няколко погледа се обръщат в моя посока, за да видят какво се случи, сякаш съм изпуснала атомна бомба.

О, хайде, хора, това е химикал - спрете да ме гледате, сякаш съм престъпничка. Не е моя вината, че съм непохватна.

Непохватна...

Мислите ми се връщат към вчера вечерта, когато Ривър ме дразнеше за неприятното падане в дневната на Паркър.

- Добре, клас, домашно! - г-н Сеприас плясна с ръце развълнувано и се въздържам от желанието да простена, докато изваждам писалката си.

Не искам домашно точно сега. Нуждая се от храна и сън. Това е всичко.

Обръщам на първата страница на плановника си. Под линиите, които произволно съм надраскала, неохотно пиша - 'Петък - Английски - домашно' и чакам г-н Сеприас да продължи да говори.

- Тъй като сме на темата за романтика - бих искал да напишете стихотворение със заглавие "Какво е любовта?". Поемата трябва да бъде поне 3 строфи и да бъде завършена без никаква помощ; под жанра романтика. Добре, ъх.

Той направи пауза, когато звънецът би, давайки ни сигнал, че училището свърши. - Свободни сте.

Започнах да опаковам, връщайки закрепения ми на едно място моливник и плъзгайки Ромео и Жулиета обратно в найлоновата папка. Скривайки всичко в чантата, която Мариса любезно ми позволи да взема - станах от седалката и вървя към пътеката между бюрата - само, за да замръзна на място. Кракът на Ривър докосна моя, раменете ни едни до други, смачкани между бюрата - не смеехме да мръднем.