The Painful Love

Глава 4 - Как продължи всичко...

Преди време хората са казали, че ако нещо може да се провали, то ще се провали. В онзи горещ следобед, докато седях на пейката и чаках мама, бях решила, че всичко щеше да бъде много лесно - щях да се запозная с Изабела, да станем добри приятели и някой ден да ѝ разкрия чувствата си. А сега, две години по-късно, все още съм в началото на тези планове и вече знам, че само в приказките е толкова лесно. 

В момента сме просто познати. Нито добри приятели, нито изобщо приятели. Просто съученици, които дори не си казват "здрасти", когато се видят в училище. След седми клас няма да бъдем дори това. Защото още сега съм сигурна, че ако случайно се видим на улицата някой ден, ще се подминем като двама случайни непознати. 

Началото беше трудно и за нея, защото и тя не беше от този клас. Първите дни ми се стори леко срамежлива и не общуваше с почти никого. В това време аз бях с приятелите си, но забелязвах това. През цялото време хвърлях по някой поглед към нея и за първи път толкова обичах някого. Давам си сметка, че ако бях събрала малко смелост и бях от първите, с които се беше сприятелила, може би тази история щеше да продължи по съвсем различен начин. 

Но ето че стана късно. Тя се сприятели с едно момиче от класа и по цял ден бяха заедно. Вече беше почти невъзможно да я заговоря. А всеки път, когато ги видех, изпитвах адска ревност. Приятелите ми също бяха станали близки с Изабела. Чувствах се все едно съм предадена от тях и то от чиста завист. Всеки път, когато ходеха при нея, ги гледах с горчивина в сърцето и с тъга в очите. Беше сякаш ми забиват нож в гърба. Понякога го правеха съвсем на шега - отиваха и почваха да се подсмихват и да ми махат да дойда. Със сигурност не са имали лоши намерения, но с всеки изминал път, ножът се забиваше все по-навътре, докато накрая острието не ме прониза напълно.