Добре... Това определено не беше по план. Но трябваше да ѝ призная истината възможно най-скоро.
Веднага след като научих, че Том е наясно с всичко, започнах да обмислям кога е най-подходящият момент Изабела да разбере. Но сякаш нямаше такъв - тя непрекъснато беше с приятелите си, а да кажа това и пред тях беше просто немислимо.
В часа по физическо още същия ден, отново играхме на баскетбол с Логан, Джейк и Ан. Кари стоеше до игрището и изглежда водеше някакъв спор с Изабела. За жалост можех да се досетя за какво говореха...
- Джейк, дръж. След малко се връщам.
Подадох му топката и уж небрежно минах покрай тях.
- Кари, знам, че криеш някаква тайна! Хайде, кажи ми! - убеждаваше я Изабела.
- Не мога да ти кажа! Защото не е свързано с мен.
- А с кого тогава? - момичето наистина искаше да знае.
- Ами... С...
Тогава се обадих.
- Свързано е с мен.
Кари ме дръпна настрани.
- Ти добре ли си?! Наистина ли ще ѝ кажеш?
- Том знае. По-добре от мен, отколкото от него.
- Том е разбрал?! Май наистина трябва да ѝ кажеш тогава...
Върнах се при Изабела.
- Трябва да ти кажа нещо...
Забелязах, че гледа доста напрегнато. Отдалечихме се леко от останалите.
- Какво искаше да ми кажеш? - попита ме тя нетърпеливо.
- Ами... Трудно ми е да го кажа, но... Всъщност аз те...
- Спри! Не искам да ми казваш нищо. Не искам да знам!
След което тя избяга. Буквално. Тя просто побягна надалеч. Явно вече беше разбрала истината. Не си направих опита да я гоня. Стоях и гледах как се отдалечава. Не след дълго усетих и сълзите, които се стичаха по лицето ми. Но този път якето ми го нямаше, за да ги прикрие. Просто плачех, пред погледа на всички.
За мой ужас хората дойдоха да ме разпитват дали съм ѝ признала за чувствата си. Не знаех какво да отговоря, но им казах, че вече няма значение. Те обаче не ме послушаха и тръгнаха да гонят Изабела. Отчаяно тичах след тях и се опитвах да ги накарам да спрат.
- Оставете ме!!! - крещеше момичето, докато бягаше.
Но те не се отказваха. Не можех да ги разубедя и знаех, че дори и да не ме беше намразила заради това, че я харесвам, то определено след това преследване вече щеше да ме ненавижда. Другата лоша новина - гонеше я почти половината клас, а аз бях казала само на няколко човека...
Това обаче нямаше значение. За мен беше важно единствено Изабела да ми прости... Но за жалост предсказанията ми от по-рано се оказаха верни - след случката, тя повече никога не ми проговори.
أنت تقرأ
The Painful Love
عاطفيةТази история е по действителен случай... Надявам се да достигне до човека, на когото е посветена, за да си даде сметка за това, през което минах заради него. Разказът е за чувствата на едно момиче към едно друго момиче. Нещо толкова "ужасно" за няко...
