Скоро отново се опитах да поспя, но не се получаваше. Бях тъжна и исках да се самоубия, ама нямаше как. Стоях и гушках тетрадката си, а случката не излизаше от главата ми. Отново се зачетох в нещата, които бях писала. Исках да скъсам всичко, но нещо вътре в мен ме спираше и не го направих. Ръката ми трепереше, докато прелиствах страниците. Спомних си деня, в който видях Изабела за първи път... Тогава стоях и я гледах с възхищение... Спомних си, когато вдигнах ръка по математика, за да ме изпитат, без дори да знам как се решава задачата, само и единствено, за да я впечатля. Помнех дори междучасието, в което заедно тичахме до учителската стая за дневника. Всички тези моменти още бяха в сърцето ми...
Прелиствах и прелиствах, докато накрая не стигнах до днешния ден. Погледнах празния лист и се зачудих дали да пиша какво се беше случило. Реших да си го спестя. Канех се да затворя тетрадката и да я върна в скривалището, когато ми хрумна нещо друго. Трябваше да се извиня на Изабела и реших да ѝ напиша нещо за целта. Пуснах фенерчето на телефона си и го подпрях на една книга. След това взех един химикал и написах първата си поема.
Някои са ми казвали, че е гениална, други, че е трогваща, но за мен не е нито едното. Това е просто нещо, което написах в най-отчаяния момент от живота си. Просто нещо, което съчиних на светлината на фенерчето на телефона си през нощта... Нещо, написано с много болка и скръб. Но най-вече нещо, което тя дори не прочете.
Ако този лист не беше отдавна накъсан и загубен, може би щяха да си личат сълзите ми по него. Предполагам, че звуча като разплакано бебе, а историята ми се превърна в турски сериал. Но аз просто пиша нещата, както стояха. И както в разказа ми, животът беше станал напълно мрачен, без дори лъч светлина.
أنت تقرأ
The Painful Love
عاطفيةТази история е по действителен случай... Надявам се да достигне до човека, на когото е посветена, за да си даде сметка за това, през което минах заради него. Разказът е за чувствата на едно момиче към едно друго момиче. Нещо толкова "ужасно" за няко...
