Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|5|

Намджун крачеше бавно към мястото уговорено му от мъжа, за който работеше в момента. Съмняваше се дали ще му даде това, което му дължеше. Парите му бяха от изключителна важност. "Трябва да изтрия тази снимка от телефона си..." каза си момчето наум, припомняйки си образа на трупа.

След около още 5 минути той вече се намираше на една пуста пейка в парка на пътека, по която много рядко минаваха хора. Седна на пейката и зачака. "Каква ли сума ще ми даде? Обеща ми да е много на солено такова и ще очаквам..." говорешв си наум, а понякога изпускаше и някоя - друга дума на глас, но както вече споменах-по улицата не минаваха хора така, че нямаше опасност да го сметнат за луд. След доста дълго чакане мъжът се появи. Беше с черна маска и като цяло беше облечен в черно. Носеше малък куфар с него, а щом Намджун го видя сякаш очите му светнаха като на малко дете влязло в сладкарница.

-Давай сумата, защото имам работа. - каза студено Намджун и го изчака да седне. Мъжът му подаде куфара и Джун го стисна силно в случай, че щом му покаже снимката му го вземе от ръцете.

-Показвай снимката. - каза, също толкова студено колкото Джун, мъжът. Намджун се изсмя и започна да говори тихо отключвайки мобилното си устройство.

-Да не мислиш, че съм от онези пикльовци които не си вършат работата, а гледат да вземат само печалбата? В грешка си, господине... - с това приключи краткия си монолог и му показа снимката. При видяното мъжът се усмихна широко, а Джун сметна това за извратено.

-Е, до нови срещи. - каза снисходително мъжът и стана, запътвайки се към противоположната посока на Джун.

-Извратеняк... - каза момчето тихо под носа си и веднага изтри гнусната снимка от телефона си. Погледна часа и той показваше точно 17:55. Стана и с бързи крачки тръгна към колата си, държейки в дясната си ръка куфара.

Момчето минаваше покрай един цветарски магазин и погледна за кратко към него.

-Този ми изглежда някак познат... Зарежи. - каза и отново върна погледа си на улицата. Сети се, че може да занесе цветя на гроба на, вече мъртвата, си жертва. - Добра идея, Джун... Утре съм свободен. Ще намима през този цветарски магазин. - това бе последното, което каза преди да отключи превозното средство, влизайки вътре. Чувстваше вина за това убийство. Чувстваше се... Гузен. Никога преди не го бе изпитвал. Може би, защото не му бяха казали основателна причина за това му деяние...