Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|2|

- Добро утро! - поздрави Сокджин, след като влезе в цветарницата, в която работеше. Отиде в една от стаите за персонала, за да си остави якето, и отново се върна на работа в магазина.

Денят за Джин мина както обичайното. Продаване, после малко смяна и пак връщане към работата. Сега бе 18 часа и момчето се бе запътило към домът си, който бе доста близо. Тръгна пеша и след около 10 минути стигна.

- Добре, че побързах иначе сега да съм мокър като онзи човек. - каза си под носа Джин и кимна към нищо подозиращия Намджун, който бе вир вода. Тъкмо преди малко бе започнало да вали. Джин застана под навеса на къщата си и бързо отключи входната врата. Влезе и заключи след себе си. Остави якето на закачалката и направо се запъти към кухнята. Отвори хладилника и започна да го оглежда.

- Така...Сигурен съм, че имаше цяла консерва маринована сьомга. Къде се е дянала? - каза Джин и погледът му започна да шари из кухнята, докато не съзря отворения прозорец. Плахо отиде до него и какво да види – едно от уличните котета, цялото омазало се със соса от консервата. Джин меко казано си го "отглеждаше".

- Пухкавелко Бубу Панталонков, как можа да изядеш всичко без да оставиш на мен? - попита Джин котката и я взе в ръцете си - Тъпа котка! - каза и се засмя.

След 30 минути ядене, Джин най-после реши, че е време да се изкъпе. Качи се до стаята си и влезе в банята. Докато си взимаше душ чу някакъв шум, идващ от долния етаж. Реши, че котката отново е влязла, защото бе оставил прозореца отворен...Но след миг чу гласове. Съжали за прозореца, изсуши се набързо и облече дрехите си. Естествено, под възглавницата си, като всеки нормален човек, държеше по един тиган за всеки случай. Взе го и заслиза тихо по стълбите. Видя двама мъже с маски да си говорят нещо. Заслуша се по-добре и долу-горе разбра какво си говореха.

- ...Ти взимаш компютъра, а аз котката. - Джин едва ли не не изпищя щом чу, че ще взимат господин Пухкавелко Бубу Панталонков. Изчака мъжете да се обърнат с гръб и пак заслиза по стълбите. Пукаше му за компютъра. Не го бе използвал от три години. Щом мъжът го изнесе се насочи към другия. В гръб го удари с тигана в тила и той падна на земята. Бързо започна да влачи тялото му по пода в опит да го хвърли през прозореца.

- Колко умно от моя страна... - каза си Джин под носа и изпъшка от тежеста, която носеше. Застана пред прозореца, пое си дъх, надвеси тялото през прозореца и просто го пусна без да му мигне окото. "Така или иначе е първия етаж. Най-много да му се счупи гръбнака.". Каза си момчето наум и побърза да затвори прозореца. Отиде да вземе тигана и застана да чака другият мъж да се появи, влизайки през вратата, търсейки вече полу-умрялата си дружка. Щом това стана, Джин му заби тигана в лицето и кръв се стече от носа му. Направи същото както и с миналия мъж и пак затвори прозераца. Заключи вратата и започна да чисти кръвта от пода.

- Всъщност те как отключиха вратата? - запита се Джин и погледна към нея. Щом сам си отговори на въпроса ахна и пак заговори на глас, - Ам то така става като си оставям ключове под котешката тоалетна...