Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|13|

Седмица по-късно всичко вървеше, като по мед и масло за двете момчета. Или, като захарен памук на пръчка в случая на Джин...

Двамата се бяха сближили доста, както става във всички клиширани филми, и отделяха от свободното си време, за да бъдат заедно. През последната седмица Джун не бе извършвал нито едно престъпление, което му се струваше странно. Самият той бе свикнал да прави поне по едно...на ден.

Мислеше си за..."Как се признава, че си наемен убиец?". Да, точно това. Как? Този въпрос го тормозеше цяла една седмица. Дори веднъж не можа да заспи, заради това. Прекара цяла нощ в мислене как да обясни на Джин, че е убиец и дали той ще продължи да общува с него след признанието...

...

-Добро утро на мен... - каза си момчето и стана от леглото си. Направи каквото трябваше и слезна до кухнята. Отвори хладилника, но нищо не грабна вниманието му. - Ъгх...нищо не изглежда на храна, ужас... - изведнъж телефонът му звънна. Странното бе, че звукът се усилваше все повече и повече. Все едно някой носеше телефона му и идваше към него...което всъщност бе така. Момчето бе оставило телефона на нощното си шкафче и съвсем бе забравил, че не е сам. Скоро човекът, носещ телефона му, бе пред него и му го подаде.

-Ало? - каза момчето и зачака отговор.

-Търся Ким Намджун. - чу се от отсрещната страна на слушалката и Джун се отдръпна малко в страни, за да проведе разговора си нормално без Джин да чуе нещо.

-Да, кажете, моля?

-Значи ти си бил Ким Намджун...най-вероятно се сещаш защо те търся...

-На къде биете?

-О, моля те, нека бъде на "ти". Искам да ми свършиш черната работа...

-Кой ще бъде? - попита спокойно момчето.

Тън, тън, тън искам захарен памук