Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|12|

Намджун не можеше да измисли нищо разумно и стоеше като препариран. Джин го гледаше с надежда и страх в очите, а човекът бавно насочваше пистолета си към него.

Джун бързо хвана ръката на момчето и ритна с крак към оръжието в ръцете на непознатия. Не уцели. Погледна бързо Джин.

-Бягай! - извика и го пусна. Той започна да тича зад него бързо, а мъжът се прецелваше в бягащия. Тъкмо щеше да натисне спусъка и да оцели Джин в гръб, но Намджун застана на мястото му. Куршумът мина през рамото му, за щастие, и той се хвана за него. Кръв се стичаше, а пръстите му бяха алено-червени. Игнорира цялата болка и отново ритна с крак към оръжието. Този път оцели и то падна далеч от тях. Следа от Джин нямаше.

Намджун бързо стигна до пистолета на земята и го взе. Мъжът се опита да направи същото, но не и този път. "Сега аз ще убивам...". Насочи го към него и го погледна право в очите.

-Сега... -започна бавно Намджун. - ...ще ми кажеш. Какво точно искаше да направиш с Джин, а? - запита и повдигна дясната си вежда. Мъжът вдигна бавно ръце във вуздуха и извъртя глава в страни като тихо продума.

-Пощади ме, моля...

-Няма такива. - каза Намджун вече крайно ядосан и натисна спусъка. Оцели го в главата и няма и секунда мъжът вече лежеше мъртъв на земята. Джун взе трупа му и се огледа. -Къде да го скрия...? - запита се и мерна един не малък храст. Започна да го влачи до там и го хвърли върху храста. Сложи пистолета в ръката му. По пътя имаше малко следи от кръв, но това не пречеше на Джун да си тръгне все едно нищо не е станало. Подсвиркна си и тръгна в посоката, в която по-рано Джин бе тръгнал. Вървя няколко минути и стигна поредната сграда. Зад нея се беше скрил Джин. Намджун го погледна въпросително, а другото момче веднага започна с въпросите.

-Какво ти е станали на рамото? Да не те е прострелял? Той къде е? Жив ли е? Добре ли си? - попита го и бутна раната му. Джун почувства болка, но не я показа. Отговори на въпросите на Джин и...малко послъга.

- ... Мъжът просто се предаде след като ти тръгна и се самоуби с пистолета. - излъга и погледна Джин сякаш му казваше, че е ял кексче.

-Няма заплаха за мен-мога да спя спокойно. - отговори Джин и се засмя. - Между другото...благодаря... - каза тихо.

-Няма защо. Ъм...сега къде ще ходиш? - смени бързо темата Джун. Джин вдигна рамене. - Искаш ли да излезем? Смисъл... - започна да мисли нервно Джун.

-Разбрах те, спокойно. А как се казваш? - попита Джин.

-Намджун, а ти си Джин, нали?

-Точно така. - каза Джин и подаде ръката си. Джун я пое и се сдрависаха. - Къде ще ходим?

-Гладен ли си?

-Аз съм гладен 34/8. - отговори и двамата се засмяха. Джун му направи знак да тръгне след него.

-Какво обичаш да ядеш или по-скоро ресторант или бързо хранене? - попита Джун.

-Бързо хранене. - отговори и го погледна.

-Страхотно и аз. Черпя, да знаеш.

-А не. Ще си го платя. Няма за какво да плащаш! - започна да обяснява нервно Джин. Намджун го хвана за раменете.

-Другия път ти ще платиш. - каза Джун и му намигна.

Мисля, че това е любимата ми глава :3