Намджун е наемен убиец, а Джин - цветар. След една своя мисия Джун се чувства виновен за смъртта на човека, който е убил и отива в магазина, в който работи Джин,за да купи цветя, които да занесе на гроба на починалия. Тяхната любов ескалира от пръв...
- Значи това е жертвата? - каза Намджун, отпивайки бавно от горещата напитка, предоставена му от младата сервитьорка. Мъжът срещу него само кимна и го погледна студено. - Кога плащаш? - попита отново Намджун и също го погледна студено. Мъжът стисна здраво устни и през зъби процеди:
- Когато... - спря се за момент, за да помисли над това каква да е идеята. След минутка продължи - ...ми го снимаш мъртъв. - каза и погледна настрани, едвам сдържайки се да не зашлеви Намджун. Бе му крайно досаден целият този ден, а сега и това момче. Намджун просто кимна и стана от мястото си, насочвайки се към изхода. Нямаше какво толкова да се стряска. Не е като да не го е правил и преди. Излезе и веднага сгреши за това, че не си бе взел чадъра. Навън валеше доста силно и докато Намджун стигнеше до колата си, вече щеше да е подгизнал до кости. Затича се към превозното средство и се напсува наум. Щом стигна, отключи бързо колата и влезе вътре. Веднага от него започнаха да се стичат малки капки вода. Постоя за кратко преди да я запали. Искаше да си поеме въздух и малко или много да изсъхне. След точно три минути запали двигателя и потегли към къщата си на половин час път от тук. Пусна тихо радиото, за да разчупи обстановката... Нищо че беше сам.
Щом пристига, слезе от автомобила, заключи го и се запъти към входната врата. Къщата му се намираше извън града и не беше кой знае колко голяма. Влезе, събу си обувките и сложи якето си на закачалката. Закачва се по стълбите, за да си вземе един душ. Влезе в стаята си, остави снимката на жертвата на нощното си шкафче и започна да съблича дрехите си. Влезе в банята и заключи след себе си. Пусна горещата вода.
- Охх...Блаженство... - обичаше да се къпе с гореща вода. Доставяше му удоволствие и за момент забравяше за всички престъпления, които бе извършвал. Щом приключи с банята, уви кърпата около кръста си и излезе. Изсуши си косата и започна да облича дрехите си. Щом беше готов реши да хапне и слезе на първия етаж. Направи си сандвич и седна на дивана в хола.
- Значи това е. - каза Намджун, оглеждайки отново снимката на жертвата и отхапвайки от храната. Жертвата бе мъж, на около 30 години със гъста и кестенява коса. Чак не проумяваше защо трябва да го убива. Изобщо не изглеждаше лош човек. Но уви, работата е по-важна и ако не го изпълни с какво ще се изхранва? Нищо, че самият той имаше доста голям брой пари, на него винаги не му бяха достатъчни.
updated: 29.05.18.
[ i hope u like it <3 ]
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
![[ i hope u like it <3 ]](https://img.wattpad.com/0e18b652a4b913938df054d69e3febe8eaa01592/68747470733a2f2f73332e616d617a6f6e6177732e636f6d2f776174747061642d6d656469612d736572766963652f53746f7279496d6167652f4f316f34777a6c625f48314261673d3d2d3434393637373236312e313530306432616166666661356635333930353139353836343239372e6a7067?s=fit&w=720&h=720)
