Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|4|

Лъчите влизаха свободно през стаята на Ким Сокджин. Щом докоснаха лицето му той отегчено изръмжа и се обърна в противоположната страна така, че лъчите да огряват част от гърба му. Щом чу досадната аларма отново изръмжа.

-Агх... Мамка му, трябва ли да ходя на работа? - измрънка ядосано и стана от леглото. Запъти се към банята. Взе една хавлия със себе си и така влезе. Съблече дрехите си и пусна горещата вода да тече. Щом докосна тялото му сякаш ток премина през него. - Джин, ако не спреш да си мрънкаш на ум как да се хвърлиш от някъде само и само, за да не ходиш на работа наистина ще те хвърля от някъде! - каза си на глас и продължи да се къпе.

След 20 успокояващи минути под душа момчето уви кърпата около себе си. Излезе от банята и застана пред огледалото. Някой му звънна, но той не обърна особенно внимание и просто вдигна пускайки разговорът на високоговорител и оставяйки го на шкафчето да огледалото.

-Ахх... Аз съм Бог... - започна да се хвали.

-Да, Джин, ти си Бог. И, ако този Бог скоро не дойде на работа ще я загуби и после ще рови по кофите като Пухкавелко Бубу Панталонков. - обади се някой от слушалката на телефона. Джин веднага разбра кой е. Колегата му Дехьон. Той просто го игнорира и отиде да си вземе нещо за обличане.

-Какво искаш, Дехьон? - попита някак леко строго момчето и взе един черен анцуг. - Перфектно... - прошепна си и зачака момчето да отговори на въпроса му.

-Искам да дойдеш по-скоро на работа. - отговори най-сетне момчето, а Джин някак възмутено погледна телефона и сложи ръка на гърдите си.

-Извинявай, Дехьончо, ама все още съм по хавлия. Ако искаш мога и така да д... - преди да може да продължи Дехьон рязко го прекъсна.

-Няма проблеми, Джини. Ела когато искаш... - отговори и Джин се усмихна подло и самодоволно. - Ама да не закъснееш. Чао.

-Няма. Най-сетне. Чао. - каза и затвори телефона. Облече си една черна и просторна тениска. Не работи работа за милиони няма какво толкова да се гласи. Изсуши малко косата си с кърпа и я остави рошава и стръчаща във всички страни. - Е, да тръгваме. - каза и взе телефона си. Слезе по стълбите и взе якето си. - От днес съм на диета. - каза и се усмихна фалшиво изпускайки шанса да си направи закуска.

Щом стигна поздрави работодателя си и отиде в стаята за персонал. Остави нещата си там и отново влезе в магазина.

*****

-Още пет минути...-каза си Джин тихо, разбирайки, че му остават точно пет минути преди да свърши смяната си. Тогава забеляза позната фигура минаваща бавно по улицата. Вгледа се по-добре и успя да си спомни човека. - Това не е ли онзи мъж който онзи ден подгизна до кости в дъжда, докато аз се прибирах?... Да, той е.-каза и се усмихна, връщайки се към работата си.