Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|6|

Сокджин бе събуден от не какво да е, а от алармата. Току-виж беше заспал и тя реши да звънне. Той я изключи и стана от леглото като го оправи. Отиде в банята и извърши сутрешните си процедури. Облече си нещо свежо и слезе долу. Беше по-бърз от обичайното, което му даде възможност да разгледа социалните си мрежи. Уви съдбата го мрази и шефът му звънна точно преди той да пусне поредния клип със мяукащи котенца. Плъзна пръста си по екрана и допря мобилното устройство до ухото си. Зачака да чуе конското, което му предстоеше,но вместо това шефът му заговори със мил тон. Зловещ тон...

-Сокджин,исках да те питам, къде си?-каза той и момчето някак леко се стресна.

-Ами по средата на пътя за работа съм...-излъга той и преглътна. Целия гняв на шефа му утихна и той затвори телефона без да му каже нищо повече. Момчето веднага стана,взе телефона си, заключи и тръгна да тича за работа.

-По-бързо,Сокджин,нима времето във фитнеса е било напразно?-каза и затича по-бързо. Одеве гледащ към земята да не се спъне той направи точно това и падна върху момче със кестенява коса. Изглеждаше красив и долу-горе на годините на Джин.

-А-аз извинявай. Не те видях,а бързах...-изплю камъчето Джин и побърза да се изправи. Другото момче подпъхна нещо под якето си,което направи впечатление на Джин,но реши че просто трябва да тръгне. От държанието на Джин, другото момче бързо се изправи и го хвана за китката. Обърна го към себе си и се доближи максимално,за да го чуе добре.

-Слушай ме сега добре...-извъртя глава настрани. - ...това не е последната ни среща. - накрая процеди през зъби и и отпусна захватката си. Джин хвана китката си и изруга под носа си. Другото момче тръгна на там където беше тръгнал, а Джин каза едва доловимо.

-Не била последна среща...пф...-каза и тръгна пак да тича.

След 3 минутовия спринт Джин се хвана за закачалката в стаята за персонал и се надяваше шефът му да не влезе. Набързо се оправи и излезе.

"Това момче ми направи впечатление...може би защото си гей, Сокджин?! ...или може би защото ти, драги ми мозъко, трябва да млъкнеш! ... Трудна работа скъпи... ...Не съм ти скъпи! ... Господине? ... Не ме господинчосвай!"

-Господине?! - каза един от клиентите и побутна момчето. То веднага се осъзна и погледна човека,ала усмивката му веднага помръкна.

-Пак ли?! - каза и изкриви устни в странна поза. "Животът ми ме мрази..."