Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|11|

Намджун бе на път да отвори вратата на къщата си и да излезе да се разходи из града, случайно намирайки богаташ, желаещ убийството на човек. Че то иначе как стават нещата... Тъкмо да заключи входната врата и телефонът му звънна. Заключи я, все пак, и извади мобилното устройство от джоба на якето си.

-Да, моля? - заговори, чакайки отговор нищо, че знаеше кой е...

-Слушай сега, имам страхотна оферта за теб! - подхвана приятелят му.

-Ако си мислиш, че пак ще ти купувам храна, а ти ще ми върнеш парите "на заплата" Не си познал! - веднага го отсече Джун.

-Абе каква храна бе, човек?! Тука съм, за да ти намеря, най-сетне... гадже! - каза въодушевен Дехьон.

-Имам Нутела, какво повече искаш?

-Абе мани я тъз Нутела! Ще скъсате. Та...

-Какво?

-Сигурен съм, че познаваш момчето или поне на външен вид...

-Чакай момче?!

-Хайде, хайде познаваме се...Казва се Ким Сокджин и-

-Джин?! - каза шокирано Джун и затвори телефона. И той не знаеше защо. Просто не му се слушаха поредните опити на приятеля му да го "събере" с някой непознат. "Ама Джин е красив като изключим, че е непознат..." Обади се глас в глвата му. "Да, красив е, но най-вероятно е някой "козунак"..." Обади се Джун, и вече свободен, се качи в колата си.

Щом прстигна слезе от колата и се огледа за място, което може да го заинтересова с нещо. Отказа се да търси, все пак къде ли не бе ходил из Сеул, и просто тръгна по някаква улица водеща ...

-И аз не знам къде отивам... - каза си и продължи по пътя като беше забил глава в краката си и следеше всяко едно тяхно движение. Колко интересно, а? Сетне се осъзна малко и разтърси глава от "транса". Погледна наляво, където се очакваше да има още една улица, уви той видя нещо, което трябваше или не трябваше да вижда...

-Кой е този? - запита се и се вгледа по-внимателно в единия. - Прилича ми на Джин, но не мога да съм сигурен... - тръгна по улицата водеща към "Джин", за да види по-отблизо човека. Щом мина покрай тях вече бе сигурен. Успя да чуе само едно тихо "Помощ" от Джин. "Но за какво?" каза си наум Джун и погледна другия мъж до него. Бе облечен съвсем обикновено, но, винаги има едно "но", той имаше пистолет в дясната си ръка, която държеше малко зад кръста, но ясно можеше да се види, че това е пистолет. Нямаше никой на улицата, освен тях, и явно, заради това непознатият бе извадил оръжие. "А за какво му е?". Тогава Джун се сети. "Няма го..." Каза щом си спомни, че не бе взел пистолета си. "Ами сега?"...