Mission 'Kill the Lover' |NamJin| ~КФФ2017

|10|

Джин се събуди, както всички нормални хора правят и-

-Аз не съм нормален, няма как да се събудя като нормален!

Игнорирайте неговата намеса и нека продължа. Стана и отиде до банята, направи това, което правеше всяка сутрин и още по пижама слезе долу, за да закуси, разбира се.

-Къде си? Защо когато най-много искам да те изям теб те няма? - започна да говори на храната и да търси точно определена. Взе я и я сложи на масата. Чу звук от телефона си, което означаваше, че някой му звъни. Мързеливо отиде до хола и взе телефона си от масичката. Вдигна и зачака някой да заговори.

-Джин?

-Да?

-Как си бе, мамо? - чу се вече, до болка познат глас, и Джин заговори.

-Слушай ме сега, Дехьоне! Ако всяка сутрин си се решил да ми звъниш ще си наема убиец лично за теб, за да се чувстваш по-специален! - каза Джин със мил тон, а от другата страна на слушалката се чу шумно преглъщате.

-Мога да ти предложа някой, ако искаш? - каза Дехьон и се усмихна подло дори и Джин да не го виждаше.

-Слушам.

-Казва се Ким Намджун. С кестенява коса е и около твоята възраст. Живее тук, в Сеул, и мога да ви запозная, ако искаш? - предложи Дехьон, а Джин си глътна цялата граматика. Е, по-скоро половината, защото успя да смълтолеви нещо.

-Как, викаш, се казва тоя? - попита бавно Джин и зачака отговор като започна да обикаля из стаята.

-Абе Джински, ти да не си глътна граматиката? - попита Дехьон и започна да се смее тихо.

-Знаеш ли каква граматика ще ти дам?! - каза заплашително Джин и хвана граматиката от библиотеката си.

-Ким Намджун, мой познат е, само кажи къде и кога! - каза бързо Дехьон.

-Никъде и никога! - каза Джин преди да затвори, но след секунда продължи. - А и добре съм, благодаря! - затвори телефона и отиде в кухнята. - Този кимбап от кога ли ме чака... - нахвърли се върху храната...

След като се нахрани се качи в стаята си, за да се преоблече. Вече готов слезе отново долу и взе телефона си, пари и излезе, заключвайки вратата след себе си. Имаше време, за да стигне до работа и изобщо не бързаше. Подритваше камъчетата по земята и следеше къде ще отиде всяко от тях.

"Обувки?" Помисли си Джин щом видя чифт обувки пред пътя му и бавно вдигна главата си, за да види чии са тези обувки.