Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 2

Емпатия: Способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.

✯

Тъгата на момчето срещу Техьонг сякаш заби нож в сърцето му. Силната емпатия, която изпитваше към него го подтикваше към желанието да го защитава, каквото и да му коства. Погледна го с тъга и разбирателство. В едно от шкафчетата на бюрото си винаги държеше кутия с кърпички, в случай на подобни моменти. Извади я и я плъзна по повърхността на бюрото, подавайки я на Джимин.

"- Но точно това, че си различен те прави специален" - разтегна устните си в лека усмивка при видимо облекченото изражение на момчето. Може би все пак щеше да успее да се сближи с него.

Джимин не изтри сълзата си с подадената му от Техьонг кърпичка, а с ръкава си, защото не искаше да печели внимание, чрез съжаление, плюс това му бе някак неудобно покрай този човек. Нямаше му доверие. През цялото време гласовете му говореха, че този човек просто играе една роля, с която печели много добри пари, а това определено никак не се хареса на Джимин.

Тиха въздишка напусна устните на Техьонг. Това момче се опитваше да изгради стена между тях, стена с която да се предпази. Но момчето не знаеше, че тази "стена" му вреди. Дистанцираше се от всички и дори и някой да искаше да му помогне щеше да е много трудно. Реши, че ще е най-добре да действа бавно. Малко по малко, за да има време другото момче да свикне с присъствието му, а после и с опитите му да помогне. Но рано или късно той все пак трябваше бавно да започне със съществените въпроси и да види, всъщност колко зле е положението на Джимин.

"- Е, Джимин, ще ти бъде ли удобно, ако ти задам няколко въпроса. Няма да са трудни, но ще ти се наложи да отговаряш честно на тях" - каза със сериозен тон Техьонг,като отвори тефтера си готов да си води записки.

Джимин от своя страна се почуди как по-точно може да бъде честен в отговорите си. Та той едвам се съгласи да си представи името, годините и малкото биография, която представи за себе си, а оставаше ли да отговаря на някакви въпроси, които едва ли щяха да му помогнат нещо за в бъдеще. Но въпреки всичко, кимна леко в знак на съгласие и разбирателство, защото колкото по-бързо отговаряше, имаше възможността да го освободят по-рано от това задушно за него място.