Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 9

Алтруизъм - Алтруизмът е принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии.

✯

''- Х-хьонг..!'' - Простена тихо Джимин, който се опитваше да удържи отново напиращите в очите му сълзи, а ръката му затрепери незнайно защо.

Техьонг скочи от дивана като опарен, когато чу гласът му. Не звучеше никак на добре.

"- Джимин, какво е станало?" - попита отново по-настоятелно и тръгна към изхода на апартамента си.

''- М-моля те ела...аз с-се намирам в градския п-парк и се н-нуждая от помощ!'' - прошепна Джимин. 

"- Чакай ме при фонтана. До пет минути съм при теб!" - след казаното затвори телефона и побърза да се обуе. Излезе бързо от апартамента си и тръгна надолу по стълбите, решавайки че няма време да чака асансьора. Качи се в колата си и се запъти към парка, поемайки по най-краткия път, който знаеше. Караше по-бързо от позволената скорост, но нямаше много коли и това не бе пречка.

Точно след пет минути вече се паркираше колата в единия край на парка. Слезе и без да заключва колата побягна към фонтана, където бе казал на Джимин да го чака. Виждаше момчето, което бе седнало върху нещо приличащо на сак и бе свило тялото си в опит явно да се стопли. Когато стигна до него веднага го прегърна, а Джимин изстена силно от болка. Отдръпна се от него и го огледа от горе до долу, забелязвайки драсконите,огромната рана на челото му и кръвта по лицето му, както и сините по по-голямата част от врата му,а гърба му бе облян в кръв.Чудно как това момче е стигнало чак до тук.Техьонг клекна пред него и хвана треперещата му ръка, след което го погледна в очите опитвайки се да прикрие яростта си.

"- Кой ти го причини?" - попита със леден тон все още оглеждайки щетите по нежното му лице.

Джимин седеше и единственото нещо, което отронваше в момента бяха единствено и само неговите горчиви и парещи сълзи. Изведнъж протегна ръце и се вкопчи в тялото на Техьонг в силна прегръдка и започна да ридае на рамото му.

След като се съвзе от внезапния шок, прегърна по-малкото момче и започна да гали успокоително гърба му. Шепнеше му как всичко ще бъде наред и повече няма да позволи на никой да го нарани. Не бе сигурен кой може да му го е причинил, но знаеше, че няма да се измъкне безнаказано. Намираше за недопустимо някой да пребие така невинно дете, което не би наранило и муха.