Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 16

Кошмарът, наричан още лош сън, е неприятен сън, който може да предизвика силна емоционална реакция от ума, обикновено страх, но и отчаяние, безпокойство и величие. Сънят може да съдържа ситуации на дискомфорт, психически или физически ужас или паника.

✯

След като слязоха долу и влязоха в хола, Джимин побърза да се настани на мекия и удобен диван и да прикрие голите си стъпала колкото се можеше по-бързо. Сви се в края на дивана и прегърна най-голямата декоративна възглавница, която успя да намери.
И макар, че вървеше преди малко пред Техьонг, той все пак забеляза по стъпалата му следи от изгаряния, които го накараха да се стресне за миг. ''Как може да третират такова същество, като животно..? Не, не, дори и животните не заслужават такова нещо. Дано са си получили заслуженото...'', замисли се Техьонг, който се настани до малкия, преструвайки се, че не бе забелязал абсолютно нищо. Взе дистанционното от малката декоративна масичка и включи телевизора. Започна да търси нужните за него настройки и бързо успя да намери страшния филм със субтитри. Без да чака и секунда повече пусна филма и се облегна назад с тиха въздишка, след като остави дистанционното на мястото му. Хвърли последен поглед върху Джимин, който явно се подготвяше да не изпадне в паника още в началото на филма. Засмя се тихо, заради неговата все още детска невинност и извърна погледът си обратно към екрана.

В началото филмът не бе кой знае какво, но въпреки това Джимин все още подскачаше на най-малко стряскащото нещо, което пораждаше верижна реакция, карайки Те също да се стряска, не толкова от филма, колкото от внезапните стряскания на малкия. Обаче, когато вече дойде интересната част на филма, Чим се сгуши плътно до Те, все още с възглавницата в ръка и  от време на време надничаше иззад рамото му, за да види как върви филмът. По законът на гадостите, обаче все нацелваше моменти, в които се виждаше ужасяващото лице на клоуна или някоя сцена включваща много кръв. За разлика от него, Техьонг трудно се плашеше и на моменти дори се смееше и подмяташе обичайните коментари за това колко са глупави хората във филмите на ужасите. "Ако разсъждаваха малко повече нямаше дори да си помислят да отидат там." По едно време дори се загледа дали някой от "труповете" няма да започне да диша.

''- Хьонг...С-спри го. Този клоун ме плаши!'' - Помоли то тихо Джимин, който зарови глава в рамото на Техьонг и стискаше здраво ръкава на тениската му в юмруче. Този филм малко или много му напомняше на гласовете в главата си и за онези страшни мисли, които му създаваха.