Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 17

Не след дълго, Джимин излезе тихомълком от стаята си, с намерението да отиде в кухнята и да намери нещо за ядене, защото коремчето му започваше да се самоизяжда отвътре, а това определено не му харесваше.
С бързи тропащи по пода крачета стигна до там и отвори широко големия хладилник, разглеждайки обширно какво има в него. Взе си няколко продукта, от които можеше да си направи сандвич. Изкара дъската и ножа, изми каквото му бе необходимо и започна да реже. Тъй като не бе особено добър в рязането на каквото и да е било, всичко беше нарязано доста непрофесионално, но това него не го вълнуваше въобще. Тъкмо когато се опитваше да си нареже кисела краставичка, започна да изпробва момента на бързо рязане, от което пък така и бързо си поряза малкото пръстче. Изтърва ножа на земята и започна да охка от болка, сдържаше се да не заплаче, защото започна да блика много кръв от малкия му показалец.

Не дълго след това Техьонг влезе в кухнята, очуден от звука на нещо изпуснато. Застана вцепенен на вратата, когато видя кръвта из кухнята, а после и Джимин, който се държеше за ръката с насълзени очи. Бързо превъзмогна първоначалният шок и изтича до него.

"- Джимин, какво се случи!? Да не си отряза пръста!?"- като психолог знаеше, че хората с проблеми правят глупости понякога. И макар и да знаеше, че Джимин вече не е толкова зле, не знаеше какво може да е станало. Опита се да махне окървавената му, но здрава ръка от ранената, но Джимин все така стискаше пръста си и не искаше да му съдейства. "- Джимин!"

"-пХ-хьонг, н-не! Боли ме!" -Проплака малкият и продължи да се дърпа, докато Техьонг просто не оскубна ръката му от другата и стисна леко раненото му пръстче. Тиха въздишка отекна в кухнята, заедно с хлипанията на малкия. Задърпа го бавно към шкафчето където се намираше аптечката и я отновори бавно. Изкара малката кутия, отвори я и започна да изважда риванол и още неща, които му бяха необходими в този момент. След като сложи обилно количество реванол върху малко късче памук започна да го потупва леко по раненото пръстче на малкия, който от време на време се дърпаше и изстенваше тихо от болка.

Когато приключи с това, Техьонг прибра нещата обратно в кутията, след това нея в шкафчето, което затвори, а върху болезнената рана на Джимин бе сложена една лепенка с картинки на малки чудовища. Те се усмихна леко на Джимин, който го гледаше със зачервени и подпухнали очи, а после го прегърна, притискайки крехкото му тяло до своето.