Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 19

Джимин не очакваше целувката да се повтори. Паниката отново започна бавно да обвзема тялото му, а краката му сякаш се подкосиха още повече. Въпреки това с последни сили се надигна съвсем лекичко, отвръщайки с нежност на сладката милувка,  която получаваше. Той задълбочи целувката още повече, като уви треперещите си от  напрежението ръчички около вратът на Техьонг и тихо изскимтя от невнимание.

Те от своя страна премести ръцете си на ханшът на Джимин, усмихвайки се леко през целувката. Държеше го внимателно, защото го усещаше толкова крехък до себе си и имаше чувството, че всеки момент може да го пречупи,като стъклена чаша, ако не внимаваше достатъчно. Скоро се отдели от Чим, поемайки си накъсано въздух. Без да каже и дума го притисна плътно в себе си, прегръщайки го силно. Чувстваше се сякаш всичко това бе сън, фантазия съчинена от отчаяният му ум. Сякаш, ако пуснеше Джимин, той щеше да се изпари в пространството, а после той самият щеше да се събуди и да се върне отново в горчивината на реалността. Очите му се просълзиха леко от многото емоции, насъбрали са се в него, но въпреки това ги превъзмогна и си въздъхна тежко.

А Джимин просто стоеше вцепенен на едно място, чудейки се какво се случи току-що, дали това не е поредната негова измишльотина, която пораждаше неговия мозък. Прехапа пухкавите си и влажни устни и сведе глава надолу.

"- Джимини?" - Техьонг наведе леко главата си, опитвайки се да види лицето на по-малкото момче. Хвана леко брадичката му и повдигна главата му, виждайки поруменелите му бузки и подпухналите устни. Не бе сигурен какво точно да направи, затова просто го прегърна силно и задушливо.

"-... Х-хьонг...Задушвам се!" - Изстена тихо малкия, който се опита по някакъв начин да се сгуши в Техьонг и затвори очи, въздъхвайки си, когато той отпусна хватката си.
След двуминутна прегръдка, Джимин се отдели от него и се облегна на стената, закривайки лицето си с малките си ръчички.

"- Защо се криеш?" - Техьонг следеше внимателно действията му.  Протегна се и бявно свали ръцете на Джимин отпред лицето му, впивайки поглед в очите му. - "Заради мен ли е?"

"- Н-не, просто се опитвам да преосмисля всичко." - прошепна срамежливо малкия и прахапа леко устна.

"- Глупчо." - засмя се тихо Техьонг и се наведе съвсем леко, целувайки нежно челото на Чим, който потрепери несъзнателно от внезапния допир. Техьонг усети трепета в тялото му и притисна Джимин. Приближи се в близост до ушенцето му и го захапа леко с устни. Слезе бавно надолу към вратлето му и го дари с нежна целувка, която минута след това се превърна в болезнена смучка, от която Джимин бе провокиран да се опита да го избута от себе си, макар и напразно.

"- Джимин, изслушай ме. Не знаеш от кога чакам този момент. В момента съм по-щастлив, отколкото изглеждам. Защото имам възможността да те помилвам, не по онзи приятелски начин, защото знам, че мога да те целуна по устните с онзи трепет, който ме кара да потреперя всеки път. Знам, че звучи изтъркано, но ме разбери..."

Когато Джимин усети леката тъга в тонът му в последното изречение, сбръчка леко наслето си и прехапа устните си. Гласовете в главата му, които от известно време почти не го обезпокояваха, сега говореха едновременно, кой от кой по-силно, опитвайки се да го "предупредят". Чуваше всякакви реплики от рода на 'От това няма да излезе нищо.'; 'Той само иска да те използва.'; 'Не го заслужаваш.'; 'Накрая това ще бъде поредното разочарование в животът ти.', а той влагаше цялата си воля в това, да не им обръща внимание и да не повлияват на решението му, както и на действията му.

"- Р-разбирам те хьонг." - каза тихичко по-малкото момче и сведе леко поглед, заигравайки се с малките си пръстчета. - "Мисля, че разбирам." - повдигна леко глава след казаното и отправа лека срамежлива усмивка към Техьонг, след което с леко поруменели от срам бузки, се приведе напред и го целуна нежно по бузата.

А Техьонг остана шокиран от действието на малкия. Очакваше всичко друго, но не и това. Какво искаше да каже с това? Отряза ли го, или бе прекалено разсеян, за да разбере, че му е приел?

"- Какво искаш да кажеш с това? Не те разбирам..." - Попита го унило Техьонг, докато отъркваше леко палеца си в крехкото рамо на Джимин, сякаш опитваше да успокои самия себе си.

"- Глупцу" - каза Чим с леко нацупени устни, поради което приличаше на пате. Засмя се леко и отново целуна Те за кратко, само че този път по устните, след което отново поруменя. - "Сега разбираш ли, хьонг?"

От унилото и нацупено от разочарование лице, изведнъж грейна една правоъгълна широка от огромно щастие усмивка. Техьонг настани ръцете си върху талията на Чим и миг след това го вдигна нависоко, започвайки да се върти заедно с него в кръг, след това го прегърна силно и задушливо. А Джимин изписка и започна да се смее.

"- Обичам те, Парк Джимин!" - почти се извика Те, все още държейки го във въздуха.

Чувайки тези думи, Джимин усети някакво топло чувство,което се разпространи из цялото му тяло, както и да кара коремът му да се свие на топче. Усмивката му стана още по-широка.

"- И аз те обичам!"