Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 13

Бяха се минали няколко часа и телефонът на Техьонг започна да звъни, събуждайки двете момчета. Джимин измрънка нещо под носа си и се завъртя с гръб към носителят на досадният шум, a Техьонг стана и със стон на недоволство взе телефона си и без да обръща внимание на това кой звъни вдигна. 

"- Ало?" - Сутрешният дълбок и дрезгав глас на Техьонг накара Джимин да извърне глава любопитно към него. 

"- Техьонг! Размърдай си заспалия задник и идвайте с Джимин в съда. Делото започва след час и половина!" - Намджун почти крещеше от другата страна на телефонната линия. Техьонг веднага се разсъни при чутото и скочи на крака, разсънвайки се мигновено.

"- До един час сме там." - отговори Те набързо и затвори на приятеля си. - "Хайде Джимин! Ставай!"

В отговор момчето просто изръмжа тихичко в знак на протест и заби глава във меката материя на дивана. Техьонг изцъка с език и си промърмори едно тихо 'Така няма да се разберем'. Внимателно повдигна малкия, след това го вдигна, като булка и тръгна към стаята му.

''- Хьонг, кой беше?'' - промърмори сънено Джимин, докато потъркваше едното си оченце.

''- Странният ми приятел Ким Намджун, както ти сам го описа.'' - въздъхна си Техьонг, когато стигна до вратата на стаята на малкия, която слава на Бога беше отворена, иначе си нямаше и на идея как щеше да я отвори с Джимин в ръце. Влезе заедно с него в стаята му и го остави на леглото. - ''Разсънвай се бързо. Облечи си официалните дрехи.'' - нареди му наред Техьонг.

''- Но защо?''

''- Защото днес ще се явим на съд.'' - отговори му вече раздразнено Техьонг, мигом след това се обърна на пети и излезе от стаята, за да остави Джимин да се облече на спокойствие. Какво спокойствие, та той още когато чу думата съд тялото му се вледени, лицето му настана бледо, като платно а паниката, страха и шока обвзеха мислите му. Въпреки това реши да послуша хьонга си и побърза да се нахлузи в тези официални дрехи, като единствения му проблем беше вратовръзката, която се отказа да слага.

След като беше готов, Джимин излезе от стаята си с наведена глава надолу и бавно заслиза по стълбите. ''Как ми се иска този ден да не бе идвал. По дяволите закона и глупавите правила!" помисли си недоволно той, когато влезе в хола, чакайки кротко своя хьонг.  

Скоро и Техьонг се появи целият издокаран в черно, с вратовръзка, часовник, и обувки, които си отиваха с костюма. Застана пред Джимин,пооправяйки няколко кичура коса.