Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 12

Сънят е поредица от образи, идеи, емоции и усещания, които обикновено се случват неволно в ума по време на определени етапи на съня.

✯

Два часа по-късно Джимин отвори сънено очи и лениво се надигна от леглото, протягайки ръце, за да се разсъни поне малко. Потърка слепоочията си и погледна към нощното шкафче, виждайки чашата с чай. Усмихна се леко при мисълта, че неговия хьонг е дошъл при него, за да му даде чая. Странно защо толкова това му напомняше на съня, който сънува, ала вече почти нищо не си спомняше от него. ''Колко жалко...'', помисли си малкият, вземайки внимателно чашата и отпи няколко глътки от изстиналия чай. Беше все така сладникав, както го обичаше.

Не след дълго допи чая и стана от топлото легло, взимайки със себе си празната чаша и се отправи към вратата, излизайки от стаята си. Тръгна надолу по стълбите и се запъти към кухнята, където остави чашата на бар плота и с ленива крачка се запъти към хола, с намерението да гледа телевизия.
Влизайки в хола видя Техьонг, който явно си почиваше на канапето, докато гледаше телевизия. Усмивката на Джимин грейна на лицето му и бързо отиде при него, за да го прегърне, скочи иззад дивана, гушвайки Техьонг, като коала.

''- Хьонг!''

Техьонг подскочи уплашено и извика, а от телевизора прозвуча страшна музика. Когато видя, че това е Джимин, сърцебиенето му се успокои и също гушна малчото.

"- Джимин, не е хубаво да стряскаш така хората. Особено докато гледат хорър." - посочи телевизора и се хвана драматично за сърцето, което все още биеше учестено. - "- И си мислех, че спеше." - добави и го погледна подозрително.

''-Да, но аз се наспах. Сънувах един много хубав сън, но жалкото е, че не мога да си го спомня...'' - отвърна унило Джимин и се отдръпна от топлата прегръдка, настанявайки се в скута на Техьонг и се засмя тихо при уплашения му вид. - ''Хьонг, защо ме гледаш така?"

Техьонг се усети, че гледа стреснато и реши да замаже положението.

"- Ами, ако и това е сън? И просто си мислиш, че си се събудил, но още спиш. Или целият свят е плот на нечий сън?" - Техьонг гледаше тъпо и размахваше с ръце, а Джимин се заливаше от смях на нещата, които говореше хьонгът му.

''- Хьонг, трябва да спреш да пиеш толкова много кафе!'' - превиваше се от смях Джимин, който без малко не панда от дивана. Когато Джимин се успокои облегна чело върху гърдите на Техьонг, след това го ръгна леко в неочаквано стегнатия му корем и тихо прошепна: