Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 8

Домашно насилие е всеки един акт или опит за физическо насилие, сексуално насилие, емоционално и психическо насилие, принудително ограничаване на личния живот, свобода и права. Домашното насилие се извършва от лица с които имаме или сме имали родствена връзка.

✯

/2 години по-късно/

Времето е относително понятие. Понякога тече бързо, друг път бавно. Понякога имаме чувството,че за моменти дори спира. Но както и да го усещаме, времето си тече. И когато погледнем назад, вече разбираме, че то ни се изплъзва от ръцете.

Така вече бяха минали две години. Две години, в които много нещата се промениха, но други си останаха същите. Джимин все още посещаваше своят психолог, а вече и близък приятел - Техьонг. Все още ходеше на сеансите, не толкова, защото имаше нужда колкото, защото психоложката в училището му настояваше. Пф, то пък една психоложка. Разликата между нея и хьонгът му е колкото от Слънцето до Луната. Макар че не се оплакваше. Беше се научил да заглушава гласовете в главата си, а пък ако не се справяше, просто успяваше да ги игнорира по някакъв начин. Повечето пъти, когато бе  при Техьонг или споделяше проблемите си вкъщи и в училище или просто си говореха. Понякога Те му даваше да рисува или му помагаше с уроците. Джимин живееше за времето,което прекарваше с него, а Техьонг от своя страна обичаше, когато по-малкото момче идваше да го посещава в свободното му време. В Техьонг бяха започнали да се пораждат чувства към Джимин, за които нямаше сила да си признае. Затова просто мълчеше и се радваше на малките неща. А може би това бе влечение, което скоро
щеше да спре?

°•°•°•°•°

В един късен следобед, след поредния уморителен ден прекаран на чина, Джимин с радост бягаше по пътя към дома, тъй като знаеше, че там няма кой да го безпокои в малката му тясна стаичка, която за него бе целият му уют и спокойствие. Но си имаше още няколко причини. Днес валеше обилно, но това не пречеше никак на малкото момче, напротив, дори се радваше, че днес вали, а това бе една от другите причини днес да бъде щастлив.
Когато стигна до вратата на дома си крачката му постепенно спря, преглътна тежко и сложи все още малката си длан върху студената и малко мокра брава, натискайки я без никаква сила. Внимателно отвори вратата и с тихи крачки влезе и затвори вратата след себе си. Свали тежката раница от гърба си и я сложи настрана в близост до вратата.