Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 4

Тестът с мастилени петна, наричан още Роршах тест, се използва за диагностициране на психотични и непсихотични мисли в случаите, когато изследваното лице отказва да си признае открито, че е психопат.

✯

Минаха се няколко дни от последното посещение на Джимин при психологът му. Гласовете се бяха завърнали малко след излизането му от онзи кабинет и сякаш не искаха да млъкнат отново. Колкото и да се опитваше да ги заглуши отново, не се получаваше. А те бяха станали още по-озлобени, защото не ги бе послушал. Когато отново настъпи денят, в който Джимин трябваше да посети психологът си, бе развълнуван само за едно нещо - че има голям шанс гласовете отново да замлъкнат и да му дадат спокойствие, макар и за кратко.

След поредния напрегнат ден в проклетата гимназия, в която учеше Джимин той тръгна към кабинета на психолога си и по някаква странна причина копнееше от вътре да се види с него на мига. Незнайно защо този човек го караше да се чувства спокоен, да забрави проблемите си в гимназията и вкъщи. Гласът му някак го караше да спре гласовете в главата му и да се съсредоточи само и единствено към неговия. Харесваше му тази магия, която използваше този психолог.

Не след дълго, Джимин бе пред вратата на психолога и този път почука на нея по-уверено отколкото преди няколко дни, когато се чудеше дали въобще да влезе, или да избяга надалеч от него, заради страха си, който като по чудо не послуша за пръв път и зачака да му дадат знак да влезе.

Техьонг от друга страна бе забил поглед в документите на един от другите му пациенти. Първоначално не обърна особено внимание на почукването, но после бързо се осъзна и извика Джимин да влезе. Почти бе забравил, че днес има час с него, покрай всичката друга работа, която трябваше да свърши.

Вратата се отвори с леко скърцане и разкри все още притеснения и стеснителен Джимин. Той влезе и затвори вратата след себе си, след което с бавни крачки се насочи към столът, на който бе седял и предишният път. Гласовете бушуваха в главата му и сякаш бяха по-шумни и настойчиви повече от всякога. По-малкото момче дори бе забравило да поздрави психолога си, защото в този момент водеше спор с гласовете, които крещяха до безобразие в главата му. Заради тях, Джимин не можеше да заспи вече втори ден, стреса и безсънието бяха нанесли щета върху лицето му - черни кръгове под очите. Тялото му трепереше леко и единственото нещо, което най-силно желаеше в момента всичко това да утихне и той отново да заспи, макар и да знаеше, че няма да спи колкото на него му се искаше.