Lend me a hand |pjm ♡ kth|

Част 7

Ревност: Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка. 

✯

Времето на пътуване към японския ресторант не отне повече от двадесет минути.

През цялото време, Джимин се бе свил на меката и неочаквано удобна седалка и не смееше да вдигне глава, поради две причини. Първата, че го беше страх, а втората, защото му се повдигаше, зърнеше ли бегло към прозореца с размазаните цветове.

Когато стигнаха до ресторанта, Джимин побърза да махне задушаващия го предпазен колан и скочи от колата, поемайки си жадно въздух, за да нормализира сърцебиенето си.

Техьонг слезе след Джимин и леко объркан отиде при него. Сложи ръка на рамото му и го погледна притеснено в очите.

"- Всичко наред ли е, Джимин?"-попита го притеснено Техюнг, който също да слезе от колата си и я заключи, чрез дистанционнотто управление и побърза да сложи огромната си длан върху крехкото рамо на Джимин, стискайкприхвана, но не решием леко.

В знак, че всичко е наред малкото момче кимна леко и изправи рамене, вече успокоил дишането си.

"-Извинявай, че подскочих така...Не съм свикнал да се возя в кола.

"- Няма нищо. Трябваше да ми кажеш." - усмихна се леко и го погали леко по рамото. - "Ще влизаме ли? Няма да съжаляваш, след като опиташ храната." - засмя се, след като чу къркоренето на стомаха на Джимин. - "Хайде да влизаме."

Джимин кимна леко и се отдръпна от ръката на Техюнг, тръгвайки напред към входните врати на ресторанта.

Когато влязоха в ресторанта веднага усетиха топлината и уюта на мястото, както и приятното и изкушаващо ухание на прясно приготвената храна. Настаниха се на една от по отдалечените маси, за да не се притеснява Джимин, и зачакаха да им донесат менютата. Скоро при тях дойде сервитьорка, която изглеждаше не много по-млада от Техьонг. Остави менютата им и го направи така, че да има достатъчно време да огледа от горе до долу Техьонг, а после се отдалечи със секси походка, надявайки се да ѝ бъде обърнато внимание.

Джимин я наблюдаваше през цялото време с презрение и погнуса от отвратителните погледи, които тази кучка хвърляше на неговия хьонг. Не знайно защо му се искаше да ѝ оскубе косата, която бе напръскана с тонове лак за коса.