10 reasons why I love you

Пролог

31 август

     Музиката бучеше силно, усилваха я. Бийтът се удряше в стените на къщата и преминаваше отвън нея, а звукът се разпръскваше, но бе достатъчно шумно, за да подскачам при всеки звук от полицейски сирени.

    Да, както вече явно разбрахте, в къщата ми имаше парти. Брат ми  Дейвид се бе възползвал от възможността нашите да са извъна града и вдигна първото ми парти ден преди да започне новата учебна година.

-Защо трябваше да правиш това?-казах, не, извиках от стълбището, слизайки надолу.

-Кое?-той се направи, че не чува. На лицето му се появи грозна, мазна усмивка, която ме караше да искам да го удуша.-Не бъди смотана, социализирай се!

-Чу брат си, социализирай се-засмя се някой точно зад ухото ми и аз се обърнах зашеметена. Застанах лице в лице с Ашър Торстън, висок, подпийнал и зачервен, облечен в червеното спортно яке с логото на училището.-Искаш ли да излезем заедно в двора?

-Не! Аз си имам гадже-възразих.

-И къде е той?-попита Ашър, повдигайки вежди. Мръдна крайчецата на окото си, сякаш да се огледа, после погледа му отново се спря върху мен.

-Не знам, не е поканен...предполагам-измрънках.-Някой не го е поканил-казах, повишавайки глас, за да ме чуе брат ми.

-Хайде де, да излезем -подкани ме Ашър.-Искам само да се разходя на въздух.

   За момент предложението ми се стори чудесно. Цялата къща смърдеше на цигари и алкохол, а някой постоянно усилваше музиката.

-Добре-свих рамене най-накрая и тръгнах напред, разбутвайки поклащащите се хора. Някой от тях познавах, други не.

-Е-започна Ашър.-Сега ще си в единайсти клас... Не е ли...вълнуващо?

-Не-казах с мъртвешки глас.-Не е.

-Знам, че ти имаш висок успех.

-Знаеш това?-изненадах се. Беше ми любопитно как този хиперпопулярен момък знаеше нещо за мен.

-Миналата година видях името ти в списъка с пълни стипендианти.

-А, ясно... Ти също си с висок успех, нали?

-Да, само химията ме проваля.

-Слаб си по химия?-попитах, почти изненадана. Слуховете за това момче бяха винаги безупречни- спортист, отличник на випуска си, красив, популярен.

-Да, много съм зле-изсмя се неловко той.

-Но тя е лесна, само трябва да схванеш някои неща.

-Не схващам нищо.

-Може би ти трябва помощ.

-Може ти да ми помогнеш-той рязко спря и застана пред мен. Сега забелязах къде сме-бяхме на края на улицата, на пет къщи разстояние от нашата. Все още на тротоара.-Знаеш ли какво харесвам в теб? Ти си мила, красива си и си умна. И си толкова срамежлива. Искам да те опозная по-добре.

-Но аз имам приятел.

-Знам, че имаш приятел-на лицето на Ашър се появи странна и плашеща усмивка, която ме накара да изтръпна.-Но той би ли ти казваш какво харесва в теб всеки ден? Защото аз бих. И аз бих бил този, когото никога не си имала, но за когото винаги си мечтала.

-А-аз...

     Едвам разтворих устните си когато Ашър ме целуна. Уплаших се, опитах се да се дръпна, но след като не успях се отказах и просто се отдадох. Минаха десет секунди, после аз се осъзнах и го блъснах назад. Тичах нагоре по улицата, молех се той да не ме последва. И когато се обърнах наистина него го нямаше. Прокарах бавно дланта си по устните, опитвайки се да изтрия следите от целувката, но движението стана някак провлечено, тъй като все още бях загледана в далечината на края на улицата. Десет секунди по-късно, когато съседката в къщата от отсрещната страна отвори вратата, за да изведе кучето си на късна вечерна разходка, аз влязох обратно в дома си, някак замаяна.
       

    Здравейте, съкровища мои! Това е втората ми история, напълно готова е! Надявам се, че ще ви хареса и изобщо не се подвеждайте по пролога- не е изобщо като останалите истории в Уатпад. Все пак ще се радвам да я прочетете!

   Не забравяйте да гласувате и коментирате! Моля, моля, моля, не го забравяйте... Много ви обичам!

P.S. Ако не сте чели другата ми история-казва се Sugar [BG] и можете да я видите от профила ми. Последвайте ме! Това е профила ми⬇

@DaraBieb

     Много любов!