10 reasons why I love you

Тринайсти февруари

    Беше събота. В девет часа Кевин позвъни на вратата и аз, тъй като останалите хора от семейството бяха в други стаи, отворих.

-Здравей, Кевин-усмихнах се на премръзналия пощальон и поех писмата в ръка. Зачудих се защо откакто зимата бе почнала той никога не оставяше писмата ни в пощенската кутия, но просто свих рамене и се върнах на дивана. Прегледах списанията и сметките и попаднах на този, предназначен за мен. Този път беше черен.

    Не, нямаше да го отворя. Каквато и сълзлива история да имаше вътре не исках да я чета. За какво? Портър се правеше на интересен, разкарвайки ме като луда последните пет месеца. Сега аз имах нов живот, ново гадже и бях щастлива и нямаше да допусна тези няколко реда в това черно писмо да съсипят деня ми. Може би тогава съм носела черна блуза? Забелязвах го още с третото писмо, всичко бе свързано с дрехите ми. Лилаво-синята лилава шапка, бяло- шал... На кого му пука защо писмото е черно?! Директно се качих в стаята си и неразпечатано го сложих в кутията от обувки, която прашасваше навътре под леглото ми. Може би трябваше да я изхвърля... Да, сигурно щях да направя и това ако на вратата не се звънна втори път.

-Мей, Никалъс е дошъл да те вземе!-викна мама от долния етаж. Аз затворих кутията, хвърлих я под леглото и изтичах към вратата като пътьом си пръснах малко парфюм.

-Много си красива-каза Никълъс.

-Ти също-отвърнах му аз и слязох, за да го целуна.-Жалко, че няма да си тук утре, на Свети Валентин...

-За това ще го празнуваме днес-усмихна се той.-Виж, купил съм ти подарък-плюшено мече!

   И той вдигна една подаръчна торбичка от пода, която не бях забелязала до сега.

-О, колко си мил!-възкликнах и го целунах, но после мама каза:

-Тръгвайте, че може да закъснеете за филма!

    И ние излязохме засмяно до ушите.