Четвъртата причина

95 13 0

bởi DaraBieb

bởi DaraBieb

1 ноември

Много се изненадах когато лилаво писмо пристигна между пликовете със сметки едва седмица след като бях получила жълтото. Мама седеше на дивана и четеше книга, а баща ми и брат ми ги нямаше. Аз я подминах и отидох в кухнята, затваряйки се там тихо, за да не заподозре нещо. Тя сякаш не ме забелязваше. Огледах плика, за да проверя дали няма някое скрито съобщение и прокарах пръсти по печата колебливо. Исках да го отворя, но някак чувствах, че това писмо може да ми е последно и желаех да запазя момента за по-късно. Когато съм сама и го очаквам.

Пъхнах писмото в чантата си и излязох да се поразходя. Когато вървях по улиците можех да остана сама с мислите си, тогава не ми се случваше нищо. Минах покрай парка, но не исках да сядам там. Припомних си едно кафене в което ходехме с Портър и се насочих натам.

Огледах обстановката и се строполих на една маса до прозореца. Бях единствената тук, която бе дошла сама. Поръчах си кафе и когато останах сама извадих писмото. Гледах го няколко секунди и после го отворих.

" Имаше и мързеливи дни. Дни, в които просто не ми се излизаше. Като онзи ден в който ти дойде у нас, за да направим проекта по биология. Беше за листната структура и ние гледахме снимки от микроскоп в инетрнет. Ти си беше донесла цветни моливи, но по едно време стана и се облече.

-Къде отиваш?-попитах объркан. Бях разтревожен, че ти е писнало да стоиш с мен и искаш да си ходиш.

-Хайде де, обличай се-усмихна се ти и тръгна към вратата, нагласяйки лилавия си шал.-Отиваме да довършим проекта си.

И ние отидохме в парка. Замеряме се с листа, разходихме се, а накрая отидохме до библиотеката. Ти намери отдела по биология и си взехме книги с картинки. Събрахме листа и когато се върнахме в апартамента аз извадих стария си ученически микроскоп и гледахме през него.

Обичам спонтанността ти. "

Портър Оливър Ърлин

До

Мей МакКой

Когато се прибрах вкъщи брат ми гледаше телевизия. Аз оставих чантата и палтото си почти до вратата и седнах на дивана до него. Сгуших се в прегръдката му. Той се изненада, но когато ме видя мълчаливо ме обви с ръце и останахме така докато не заспахме. Сънено видях как майка ни ни хвърля погледи, изпълнени с нежност и радост. Сигурно й напомняхме на малки деца.