10 reasons why I love you

Първата причина

"Беше горещ ден, първи септември. Аз бях объркан, не знаех къде се намирам. Седнах на една пейка и наблюдавах хората. Едно момче дойде при мен, носеше калъф за тромпет.

-Хей, има ли хор в това училище?-осмелих се да попитам.

-Питаш за клуба по музика ли?-засмя се момчето.-Да, в малката стая на партера. Виж, срещу коридора, може да се влезе и отвън. Ще те заведа.

Докато крачехме през двора той ми каза, че сега в тази стая няма да има никого, но мога поне да разгледам. Заведе ме пред вратата, но в този момент видя някого и се отдалечи, махвайки ми за довиждане. Не исках да чакам, за това сложих ръка на дръжката, но чух, че някой от другата страна на остъклената стена пее. Долепих ухо до покрития с щори прозорец и чух нещо.

Нещо страшно фалшиво, но весело и енергично. Беше песен на Бритни Спиърс. Аз отворих рязко вратата, точно когато песента приключваше и допях припева.

Едно момиче със синя рокля в другия край на стаята изпищя, събаряйки инструментите около себе си. Аз се засмях, а тя остана слисана. Искаше веднага да си тръгне, но предметите препречваха пътя й.

-Чакай, спокойно!-казах аз и се завтекох на помощ. Двамата разчистихме нещата и тя ме погледна с пламнали от срам бузи. Аз сведох очи надолу, някак също смутен и добавих:-Съжалявам, не исках да те засрамя.

-Няма да кажеш на никого, нали?-измоли ми се момичето, вече стигнало почти до вратата.

-Разбира се, че няма!-казах искренно и тя усети това.

И тогава изкриви устните си в глупава, съжалителна, но засрамена усмивка, която бе толкова сладка, че имах чувството, че художник я бе направил точно за нейното лице.

-Аз съм Мей, междудругото. Мей МакКой.

-Портър Ърлин-усмихнах се аз, все още загледан в устните й.

-Все пак ми е приятно, Портър-каза тя и излезе.

Тогава се влюбих в нея.

Това беше ти, Мей.
И това е първата причина поради която те обичам:

Усмивката

Портър Оливър Ърлин

До

Мей МакКой

Ръцете ми трепереха и аз стисках листа. Сложих длан на устните си, за да успокоя дишането си, препрочитайки отново и отново писмото, а сълзи се стичаха по бузите ми като реки.

-Къде си, къде си, Портър-зашепнах плачейки и се свлякох на земята.-Ще те открия.