"Беше горещ ден, първи септември. Аз бях объркан, не знаех къде се намирам. Седнах на една пейка и наблюдавах хората. Едно момче дойде при мен, носеше калъф за тромпет.-Хей, има ли хор в това училище?-осмелих се да попитам.
-Питаш за клуба по музика ли?-засмя се момчето.-Да, в малката стая на партера. Виж, срещу коридора, може да се влезе и отвън. Ще те заведа.
Докато крачехме през двора той ми каза, че сега в тази стая няма да има никого, но мога поне да разгледам. Заведе ме пред вратата, но в този момент видя някого и се отдалечи, махвайки ми за довиждане. Не исках да чакам, за това сложих ръка на дръжката, но чух, че някой от другата страна на остъклената стена пее. Долепих ухо до покрития с щори прозорец и чух нещо.
Нещо страшно фалшиво, но весело и енергично. Беше песен на Бритни Спиърс. Аз отворих рязко вратата, точно когато песента приключваше и допях припева.
Едно момиче със синя рокля в другия край на стаята изпищя, събаряйки инструментите около себе си. Аз се засмях, а тя остана слисана. Искаше веднага да си тръгне, но предметите препречваха пътя й.
-Чакай, спокойно!-казах аз и се завтекох на помощ. Двамата разчистихме нещата и тя ме погледна с пламнали от срам бузи. Аз сведох очи надолу, някак също смутен и добавих:-Съжалявам, не исках да те засрамя.
-Няма да кажеш на никого, нали?-измоли ми се момичето, вече стигнало почти до вратата.
-Разбира се, че няма!-казах искренно и тя усети това.
И тогава изкриви устните си в глупава, съжалителна, но засрамена усмивка, която бе толкова сладка, че имах чувството, че художник я бе направил точно за нейното лице.
-Аз съм Мей, междудругото. Мей МакКой.
-Портър Ърлин-усмихнах се аз, все още загледан в устните й.
-Все пак ми е приятно, Портър-каза тя и излезе.
Тогава се влюбих в нея.
Това беше ти, Мей.
И това е първата причина поради която те обичам:Усмивката
Портър Оливър Ърлин
До
Мей МакКой
Ръцете ми трепереха и аз стисках листа. Сложих длан на устните си, за да успокоя дишането си, препрочитайки отново и отново писмото, а сълзи се стичаха по бузите ми като реки.-Къде си, къде си, Портър-зашепнах плачейки и се свлякох на земята.-Ще те открия.
ESTÁS LEYENDO
10 reasons why I love you
Romance"Никога не омаловажавайте нещата. Утре може да е късно."