10 reasons why I love you

Осмата причина

5 януари

    Вече не получавах писма. Имах чувството, че кутията прашаса, а Портър ме забрави. Болеше ме и ме безпокоеше, но животът ми продължаваше колкото и да исках да го забавя. Изпитите наближаваха и аз се подготвях усилено. Брат ми беше още по-стресиран, тъй като скоро щеше да влезе в колеж и вече проучваше най-добрите места.

-Мила, с брат ти ще пътуваме до колежът в Уемърли този уикенд, искаме да го разгледаме-каза ми мама.-Ти ще дойдеш ли с нас? Ще се бавим само два дни, една нощ.

-Не, не ми се ходи-казах, вдигайки глава от учебниците.-Ще си остана вкъщи.

-Добре. Баба ти Нанси ще дойде да те види-каза мама.-Но в момента котката й е болна и няма да спи тук.

-Мамо, на седемнайсет съм. Мога да остана сама за два дни-отвърнах.

-Знам, знам... Добре, продължавай да учиш. Междудругото... как е Ник?

    С Никълъс се бяхме сприятелили много. Родителите ми го харесваха, имаше добри оценки и беше мил. Те си мислеха, че той ще е следващия Портър. Но аз не исках, въпреки че той наистина беше чудесно момче. Все още таях надежда, че ще намеря приятелят си.

      18 януари

      Когато на вратата се позвъни аз отидох, като пътьом се опитвах да нахлухя пантофите си. Отново бях сама вкъщи, тъй като нашите бяха заминали да гледат друг колеж.

-О, здравейте!-казах, виждайки пощальона пред вратата си. Човекът се беше облякъл много дебело, тъй като навън валеше усилено сняг.

-Заповядайте-той ми подаде само едно писмо- червено, контрастиращо с падналия чист бял сняг.

-Благодаря-казах изненадана и затворих вратата. Бях загубила всякаква надежда да получа ново такова писмо за това се зарадвах.

    " Беше един мразовит зимен ден. 18 януари, беше вторник. Аз дойдох у вас, за да напишем заедно домашните си, но вместо това си пуснахме телевизия. По четвърти канал даваха стар сезон на "Да видим колко добре ме познаваш!"  с онзи висок водещ -Джон Снозо. Една двойка знаеше един за друг абсолютно всичко освен кой е любимият цвят на половинката. Момичето така се ядоса, че се разкрещя и скъса с гаджето си, тъй като не спечелиха, понеже той "изобщо не я познавал!". Ти се засмя и каза:

-Хайде да изиграем и ние една такава игра!

    Спряхме звука на телевизора и написахме въпросите си. Аз задавах своите първи.

-Коя е любимата ми храна?

-Лесно-пица!-отвърна ти.

-Добре, какво обичам да правя?

-Да свириш на китара!

-И...

-Да бъдеш с мен?

-Глупости, да ям пица-пошегува се.-Добре... Кой е любимият ми филм?

-Аватар.

-А любимият ми актьор?

-Джони Деп.

-Последно-кой е любимия ми цвят?

-Зелено-каза ти, доволна от това, че не допусна нито една грешка.

-Браво, а сега си ти!

-Добре, коя е любимата ми анимация?

-Немо.

-Любимата ми певица?

-Ха-ха, подвеждащ въпрос-ти харесваш Ед Шийрън.

-Хей...бравооо! Добре, кой е любимият ми плод?

-Праскови.

-Порода кучета?

-Лабрадори.

-А цвят?

-Червено.

     Ти се усмихна широко и доволно. Доближи се и ме целуна.

     Обичам те защото ти ме познаваш отлично. "

Портър Оливър Ърлин

До

Мей МакКой

    Аз вдигнах очи към телевизора, който сега беше изключен и се усмихнах на образа си. В тези моменти Портър ми липсваше най-много.