10 reasons why I love you

Портър Оливър Ърлин

1 септември

   На следващия ден аз се чувствах странно. Бях уморена, тъй като не успях да мигна заради партито, но имах чувството, че целувката с Ашър беше сън. Някакъв странен, нелогичен спомен, който не исках да пазя в съзнанието си, но той упорито си стоеше там, сякаш, за да ми напомня колко съм зле.

-Хайде де, слизай от колата!-каза раздразнено брат ми, размахвайки ръката си пред лицето ми. Аз се огледах стреснато и осъзнах, че се намираме пред сградата на училището.

-О, извинявай-тихо казах и се измъкнах от червения му автомобил. Не исках да го правя, но тръгнах по влажния от лекия дъжд тази сутрин асфалт на паркинга и се мушнах под навеса на училището. Носех балеринки-бежави и лакирани отгоре и ми се струваше добре да се взирам в тях, за да пропусна погледите на случайните хора, които ме подминаваха. Скоро ми предстоеше среща с приятеля ми, но аз се чувствах ужасно. Мисълта за думите на Ашър снощи ме преследваха. Била съм красива. И умна. И мила.

     Това ли харесваше той в мен?
  
-Хей, слънчице!-тогава чух познатия до болка глас, толкова мелодичен и прекрасен. Този глас ме бе карал да се усмихвам всеки път, щом само доловя смеха му. Аз се втурнах към момчето, облечено в тънък син суитшърът. Прокарах ръка през къдравата му коса, но когато го погледнах в очите сърцето ми прескочи. Той сякаш не видя това.

-Здравей-казах и сплетох пръсти в неговите.

-Липсваше ми толкова много-той допря чело до моето.-В Бостън бе ужасна агония. Исках само да се върна тук, за да те видя.

   Намирахме се пред кабинета по музика.

-Искаш ли да се поразходим след часовете?-попита и аз кимнах.

    ....

    Земята бе изсъхнала под лъчите на слънцето. Беше краят на лятото, но все още толкова горещо, че в парка хората бяха по къси панталони. Исках да хвана ръката му, но той я държеше в джоба си. Покрай нас мина двойка, която се бе прегърнала.

-Знаеш ли, днес в групата по музика имаше някакъв кастинг за шоуто на талантите... Не знаех, че в училище има такова.

-И аз не знаех, явно е нещо ново-казах вяло, заглеждайки се по друга двойка. Момчето купи балон на приятелката си във формата на сърце.-Я какви хубави балони!

-Да, да... А в стола има нова продавачка. И май е благоразположена, даде ми претоплени макарони днес.

   Смръщих се на неуспешния си опит да привлека вниманието му. След малко седнахме на едно хълмче и той се загледа към алеите, а аз започнах нервно да късам тревата. Думите на Ашър отново изкочиха в съзнанието ми.

Харесвам те защото си мила. Красива. Умна.
Мила
     Красива
               Умна

-Защо ме харесваш?-попитах, някак изведнъж. Той се стресна и опули зеленикавите си очи към мен.

-Аз те обичам.

-Добре, но защо?

-Защото... Защото ти.... Ами защото...-той започваше едно и също нещо, но не успяваше да довърши. Сърцето ми заби учестено. Накрая той млъкна.

-Какво?-казах сподавено.-Защото какво?

-Защото ти си...-той отново започна, но не каза нищо след това. Виждах уплахата в очите му.-Виж, аз... Просто не мога да го кажа... Не знам защо, не мога просто...

-Моля? Как така не можеш! Кажи поне нещо!

-Не мога-гласът му стана нервен, някак разтреперан.-Защо ме питаш това, ти знаеш, ще те обичам!

-Не, щом не можеш да ми дадеш и една причина-казах потресена и се изправих.-Знаеш ли, май е време да си вървя.

-Не, моля те... Защо ме питаш това?

    Аз тръгнах няколко крачки, но се спрях и в яростта си отвърнах:

-Защото един човек ми даде причини без дори да съм му ги искала, не съм очаквала, че собствения ми приятел няма да може да ми даде такива!

     Той млъкна и застина на мястото си. Реакцията му ме впечатли. Вече бях приковала вниманието му върху себе си.

-Кой?-тихо попита.

-Ашър Торстън. И знаеш ли, Портър, той ме целуна. И ми хареса.

      Здравейте, отново! Ами аз съм тук само, за да ви напомня да гласувате и за да ви дам малко информация по историята:

   Ами, няма да е дълга. Изобщо. Мисля, че е двайсет глави, но те са кратки горе долу като тази, даже по-малки.

     Гласувайте и коментирайте!

     Обичам ви!

    DaraBieb