Сутринта настъпи. Последните часове от нощта аз успях да поспя и първите топли лъчи на декемрийското слънце ме събудиха. Още не бях се разсънила когато в стаята ми влезе сестра.
-О, събудила си се! Чудесно!
И след малко тя излезе и когато се върна донесе някаква табличка на която имаше блудкава макаронена каша и чай.
Храната не ставаше за ядене за това само я разбърквах докато в стаята не влезе мама. Татко дойде след малко.
-Как си, скъпа?-попитаха ме те, галейки спуснатите ми кафеви коси.
Аз свих рамене. Мама ми разказа отново онова, което бе разбрала и се опита да ме успокои, въпреки че тя бе по-уплашена от мен.
-Брат ти ще дойде след момент-уведоми ме мама, гледайки съобщение на телефона си. -Позволихме му да пропусне първите два часа, за да те види.
Мама се усмихна уморено.
-Но ние не можем да пропуснем работа-каза тъжно баща ми, стисвайки леко ръката ми. -Ще трябва да тръгваме след малко.
Дейвид влезе запъхтян в стаята и се приближи до мен. Носеше ми букет с цветя, което беше много мило. Целуна ме по челото и седна до мама на леглото ми.
-Как си?-попита за пореден път.
-Добре съм...-казах колебливо.
Те останаха още малко, баща ми плати телевизора в стаята ми и после трябваше да си тръгнат. Родителите ми излязоха първи, а брат ми тръгна бавно след тях, но на вратата се спря и ме погледна ококорено.
-Какво?-попитах.
-Виж в букета-каза и изчезна в коридора, махвайки ми с ръка.
Аз изчаках стъклената врата да се плъзне, шумът от коридора да се заглуши и тогава се надигнах, вземайки букета от вазата. Измежду разкошните цветовете беше пъхнато цикламено пликче за писмо. Сърцето ми заби учестено. Явно бе пристигнало тази сутрин и брат ми беше измислил как да ми го донесе без родителите ми да започнат да разпитват. За момент се уплаших, че може да го е отворил, но печатът беше непокътнат.
Отворих го и зачетох.
" Коледа наближаваше и с това и благотворителния базар. Ти беше организатор на събитието и беше много заета, постоянно. Един ден исках да те изненадам и дойдох след училище когато знаех, че си там. Намерих те сред останалите доброволци и тръгнах към теб, но когато се приближих видях как се смееш заедно с едно високо, мускулесто момче от волейболния отбор. Познах го, той беше популярен дванайсетокласник. Стана ми много непритяно и поисках да се махна.
На следващия ден ти ме попита защо съм толкова мълчалив, но аз се направих, че няма нищо. Същия този ден отидох при Рашел, онова симпатично момиче от часа ми по математика и я заговорих. Тя се оказа много мила и се съгласи да ми помогне с геометричните задачи след училище.
Двамата седнахме на масичките във фоайето и си взехме храна, тъй като часовете бяха свършили и часът беше обяд. Аз се бях изцапал с кетчуп и Рашел се засмя, взе салфетка и започна да трие бузата ми. Тогава ти изскочи от някъде и се разпищя:
-Махни ръцете си от гаджето ми, Рашел! Намери си свое!
Когато момичето подксочи изненадано аз се опитах да те успокоя, но ти ми удари шамар и затича към изхода.
После дойдох до вас. Ти не искаше да ме пуснеш и за това аз останах пред вратата ти и се опитах да обясня.
-Исках да те накарам да ревнуваш, Мей... Понеже те видях с онова момче, волейболиста... Аз...аз...ревнувах... Понеже те обичам.
Ти отвори вратата, засмяна и в същото време разплакана и се хвърли на врата ми. После ме покани да вляза и аз останах да вечерям с вас."
Обичам как ме ревнуваш, Мей.
Портър Оливър Ърлин
До
Мей МакКой
ŞİMDİ OKUDUĞUN
10 reasons why I love you
Romantizm"Никога не омаловажавайте нещата. Утре може да е късно."
