10 reasons why I love you

Петата причина

                   13 ноември

     Отново синьо писмо...

    Но датата беше специална. Вече знаех какво ще пише вътре.

    " В този ден се вюбих истински теб.

     Бяхме в училище. Ти се беше загърнала със синята си жилетка с розови копчета във формата на цветя. Часът по английски течеше бавно и скучно. Тогава вратата се отвори и вътре влетя заместник директорката. Тя потърси с поглед измежду нас докато не се спря върху мен.

-Извинявете, но господин Ърлин трябва да дойде с мен.

    Целия клас се смути и прикова погледи в мен, но аз видях твоите очи-ти беше объркана и изненадана. Аз станах бавно и тръгнах след жената.

     Заведоха ме в кабинета на директора. Заместничката й ме погледна съжалително и ми кимна да седна срещу нея.

-Направил ли съм нещо?-попитах аз, намествайки се в стола нервно.

-Не, Портър. Не си-каза тя и в същия момент жената, която ме заведе при директорката седна до нея.-Трябва да ти кажем нещо много важно. Обадиха се от болница "Свети Тома" преди няколко минути. Майка ти, Тереза Ърлин е получила удар докато е била в магазина и сега е... там.

-Какво?!-изпищях.-Какъв удар?!

-Сърдечен, сърдечен удар.

-Но тя е само на четиридесет и три! Не може да има... инфаркт?!

-Миличък, понякога и млади хора получават удар...

-Искам да я видя! Веднага!-аз скочих от стола, но се сетих, че нямам никакви пари за транспорт.-Имате ли кола?

-Аз... Да, но... Преди това- довечера не искаме да си сам, можеш да спиш в моята къща-предложи любезно директорката.-Имам стая за гости, ще ти е удобно да си с някого. Знам, че не живееш с баща си.

-Ще се... Ще се оправя -казах аз припряно.-Може ли колата Ви?

    Тогава на вратата се почука. И ти влезе.

-Госпожице, защо не сте в час?-попита директорката.

-Искам да знам какво става? Всичко наред ли е?-попита ти, толкова обезпокоена и протегна ръката си към мен.

-Мама е в болница, трябва да стигна до там-казах бързо и ти закри устните си с ръка.