10 reasons why I love you

Втората причина

        16 октомври

  Току що се върнах от поредната поща. Извадих писмото и, сядайки на дивана, го разгледах за пореден път. Въздъхнах дълбоко, разтварайки намачканата хартия.

     Прекарах всеки ден от последната седмица в обикаляне на всички пощи в града. Питах всеки служител дали не помнят да са виждали това писмо, но всички казваха едно и също-че взимат писмата от кутията и не виждат кой ги пуска.

-Не мога да се откажа-прошепнах, за да се окуража и се облегнах назад, отклонявайки глава настрани. Погледа ми се спря върху масичката до дивана, където бяха разпръснати списания и имаше...писма!

    Разбърках ги нервно и когато в ръката ми попадна розов плик аз яростно го разкъсах. Очите ми жадно търсеха текста.

    " Онзи ден ти беше с розова блуза на бели цветя. И миришеше на цветя. Помня го, тъй като седна до мен по химия. Аз не разбирах нищо, но ти ми се усмихна и каза, че ще ми помогнеш ако искам. Май все още се притесняваше да не разкажа за случката, въпреки че беше минало доста време. Две седмици.

    След часовете седнахме в парка и ти извади учебниците си, но аз не можех да се концентрирам. Ти беше красива, а аз бях нервен. Докато обясняваше за... По дяволите, не знам за какво, но докато говореше нещо аз просто те прекъснах и ти ме погледна стреснато.

-Мей-казах аз.

-Да...

-Искаш ли да излезеш с мен?

    Ти сбърчи вежди, машинално затвори учебника си и го прибра в чантата си, стана и си отиде. Без да кажеш нищо. Изглеждаше толкова смутена и бързо прекоси разстоянието до улицата. Аз не можах да се събера толкова бързо, та се поразходих из парка, за да разсея срама. Казах си "Боже, та тя е само едно момиче, я стига съм се впрягал"...

     На следващия ден вървях по коридора към кабинета по литература. Опитвах се да избегна погледа ти, надявах се изобщо да не те срещна. Казах си "не съм достатъчно красив за нея. Уплаших я". Отворих шкафчето си и тогава падна бележка:

Аз, ти, танци в събота вечер. Клуб "Парк 33".

Мей МакКой

 

Обърнах се и се огледах. Видях те да стоиш на безопасно разстояние, на няколко метра от мен. Ти ми махна лекичко и аз се усмихнах. Вдигнах листчето и ти кимна, после и аз кимнах и се разбрахме без думи.

   А онази вечер с танците... Помниш ли я? Ти си изкълчи крака в шахта преди да влезем в клуба и се върнахме в колата. Щях да се разплача, че срещата ни пропада когато ти предложи да отидем на автокино.

   И там гледахме Тразан, защото само това даваха.

    Ти беше много срамежлива в началото, но после се отпусна.

    Харесва ми, че си себе си с мен. Обичам това в теб. Ти си страхотна. Това е втората причина. "

  Портър Оливър Ърлин

До

Мей МакКой

      Припомних си всяка подробност от онзи ден, слагайки ръка на корема си. Когато четях текста образите изскачаха в ума ми и разиграваха сцените. Как помнеше това с което бях облечена? Всяка подробност от този ден. Притиснах писмото до сърцето си и облегнах глава назад.

-Ще те намеря, Портър. Ще те намеря.