Part of me-BG version

chapter 10

Don't cut yourself

   -Аз... - започна притеснено той.

  -Давай направо!Не искам да си губя времето с теб! - извиках му аз.

  -По дяволите!Не можеш ли да разбереш!? - викна ми той.

  -Не!!! - извиках му в лицето аз.

  -Обичам те!Не съм те приживял!Не спирам да мисля за теб, с всеки изминал ден! - каза бързо той.

  -Ти шегуваш ли се с мен!?Не обичам да си играят с мен и с моите чувства!А и отдавна те преживях!Не искам да те виждам или чувам вече! - викнах аз.

  Аз се върнах в общежитието и тръшнах вратата след себе си.Проснах се разплакана на леглото и се свих.Хари дойде до мен.

  -Какво стана? - попита ме той.

  -Нищо. - казах аз, все още насълзено.

  -Кажи ми...Довери ми се!Аз ти споделих тайни за семейството си, които не съм споделял на никой друг...Имаш ми пълното доверие... - каза ми той мило.

  -Найл ми каза, че ме обича, след всичко това, което ми причини... - казах аз.

  Олекна ми, че си имах някой, на който да споделя.

  -Моля?!Не се занимавай с него! - окуражи ме той.

  -Не съм си го и помисляла! - казах му аз по-усмихната от преди малко.

  Аз се изправих и тъкмо да посегна да отворя вратата, гласът на Хари ме спря.

  -Накъде? - попита ме той.

  -Ще видя дали Лиз си е в тях... - казах му аз.

  -Добре. - каза той и ме целуна по бузата.

  Честно казано, не разбирах, дали имахме някаква връзка, но го чувствах близък.Сякаш той беше единствения, на който мога да споделям тайните си.

   Стигнах до общежитието на Лиз.Почуках на вратата, но никой не отвори.Реших да поизчакам малко, но накрая, влязох вътре.Щом поогледах, бях на път да тръгна, но видях, че банята светеше.Реших да проверя, дали някой е вътре, но щом отворих, пред очите ми се разкри потресаваща гледка.Дали аз съм виновна за това?!Няма начин...Той не лъже!Той ме обича!Не ме е преживял!?Н-Найл се реже заради мен!?...Как е възможно?!Гледката беше ужасяваща...Найл стои на земята, с парче стъкло в ръка, а пода е целия в кръв...Цялата му ръка беше нарязана...Не трябваше да допускам, това да се случи!

   Изхвърчах от стаята и доведох Хари и Лиз...Щом това се откри и пред техните очи, те застанаха вцепенени...

  -Н-Найл? - беше ме страх да проговоря.

  -Какво се е случило?! - попита Хари, докато го гледаше.

  -Рязал се е заради мен!Каза ми, че ме обича, но аз му казах, да не се доближава до мен, повече! - казах аз. - Аз съм виновна...

  -Не, не си!- окуражи ме Лиз...

  -Виж го, по дяволите! - викнах аз, разплакана.

  -Не се разстройвай! - каза Хари. - Успокой се...Ще намерим начин на проблема!Първо ще му помогнем, а после ще ви оставим, да си поговорите! - каза Хари, все още притеснено, а аз го прегърнах, за окуражаването.

   Вдигнахме го от Земята.Вените му...Те...Не мога да изрека и една дума по случилото се!Чувствам се адски зле!Какво направих!?

  Превързахме му цялата ръка...Решихме да излезем и да го оставим да си почине.

  *Гледна точка на Хари*

   Излязохме навън, заедно с другите момчета, но Анджи, все още беше много притеснена за Найл.Сигурен съм, че Найл ще се оправи.

  -Хари, махам се! - каза Анджи.

  -Хей, хей!Току-що дойдохме... - казах й аз. 

  -Трябва да видя как е Найл! - тя започна да тича, към колежа, а аз реших да я последвам.

  -Лиз, остани тук! - казах й аз.

  -Защо?Вие къде отивате? - попита ме тя.

  -Анджела се разстрои тръгна към колежа, за да види Найл. - казах й аз.

  -Добре. - каза ми тя мило и се усмихна.

  Аз тръгнах след Анджи.

  *Гледна точка на Найл*

  Къде съм?Дишам или не дишам?Жив ли съм или съм мъртъв?Всичко това ме измъчваше.Най-накрая, прогледнах...Разтърках очи...Ръката ми...Тя е добре...Ами аз...И аз също...

   По едно време, дойде Анджела.

  -Найл!!! - тя викна и ме прегърна... - Никога не ме плаши така!

  Тя плачеше на рамото ми.Бях тотално объркан...Какво се беше случило.

  След тези мои мисли, Анджи ме целуна.Аз не разбирах какво става.Първо ме мрази, а после ме целува...Обичах я все още.Но тази целувка...Ме кара да се замисля?!Какво става?

  По едно време, Хари влезе вътре и ни видя...Беше много ядосан.Той се приближи към Анджела.

  -Ти...