The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава пета

Гледната точка на Райли:
   Обширното представяне, което Себастиан ми спретна пред групата от свои приятели, ме измори и ме накара да искам да се върна в стаята си. Досега не ми се е налагало да отговарям по пет пъти на абсолютно еднакви въпроси. Приятелите му бяха почти като него. Единствената разлика е, че бяха доста скучни. Тези хора нямат нито една тема на разговор, която може да привлече вниманието ти и да те накара да се заслушаш, или да поискаш да участваш в беседата. Искрено съм благодарна, че Себастиан не е такъв. Той поне има чувство за хумор. Доколкото ми е направило впечатление от този кратък период, в който се познаваме, мисля, че го е наследил от брат си. Родителите на Баш със сигурност не бяха от широко скроения тип. Може би майката на Хари не е искала сина й да отрасне в такава обстановка. Разбирам я напълно. На нейно място и аз не бих издържала с подобен мъж до себе си, какъвто е бащата на Себастиан и Хари.
   Изведнъж отнякъде се появи Кейти. Изглеждаше меко казано ядосана. Виждала съм този поглед рядко и знам, че с няколко думи казано означава: бягай с всичка сила. Исках да я попитам защо е в такова настроение и дали има нужда от нещо, но тя го направи преди мен. Хвана ме грубо за ръката и ме повлече към другия край на басейна без дори да ми даде обяснение.

- Как не те е срам? – нападна ме без да имам дори и най-малка представа за какво ми говори. – Попитах те нещо. Отговаряй.
- Не разбирам за какво говориш? Защо трябва да ме е срам? – погледнах я леко изплашено. Никога досега не ми е викала. Винаги сме били в прекрасни отношения.
- Не се прави на много невинна. От колко време продължава това? От колко време лъжеш всички и си лягаш с Хари? – извика, шепнейки.
- Какви ги говориш? Не си лягам с никой. Още по-малко пък с брата на Себастиан. Какво не ти е наред Кейти? Откъде ти хрумна подобна глупост?
- И продължаваш да се преструваш. Виж какво, можеш да си навлечеш много проблеми. Не ме лъжи. От колко време си отваряш краката за това копеле?
- Не съм го направила! – извиках. Всички се обърнаха към нас и ни погледнаха. Направих им знак, че всичко е наред и те продължиха разговора си. – За Бога, все още съм девствена. Какво е станало? Кажи ми, искам да ти помогна.
- Онзи нещастник изрече твоето име, докато аз… нали се сещаш?
- Направили сте го? – попитах изумена.
- Не, не сме. Аз само… няма значение. Извинявай, че те нападнах, просто не разбирам защо му е да изрича твоето име, докато е с мен?
- Не знам. – свих рамене. – Но имам сериозното намерение да разбера. – натиках питието си в ръцете на Кейти и се отправих към хотела, преди приятелката ми да ме спре.
- Чакай, накъде тръгна?
- Да разбера причината. След това ще го убия. – отговорих и продължих по пътя си.