The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава седемнадесета

Гледната точка на Хари:
   Без никакво съмнение мога да потвърдя, че един мотор струва много по-малко, отколкото един чисто нов акумулатор за проклетия ми автомобил. Не мога да повярвам, че превозното средство, за което дадох куп пари, ме предаде точно тогава, когато имах най-голяма нужда от него. Трябваше да заведа Райли в Колумбия на всяка цена. Беше прекалено опасно и за двама ни, ако не се доберем до вилата. Баща й всеки момент можеше да изникне отнякъде. Не трябваше да допускаме това да се случва. Колумбия е доста по-голям град от тези тук. Има много жители, а мястото, на което отивахме беше в покрайнините. Достатъчно безопасно, за да може да ни осигури нужното време, за да решим какво ще правим с фалшифицираното брачно свидетелство.
   Оставих мотора, с който едва успяхме да пристигнем на алеята пред вилата. Ключът все още беше закачен на връзката заедно с останалите, така че не трябваше да се тревожа и за това. Не бях идвал тук от няколко години и сигурно мястото щеше да се нуждае от известно почистване. Райли беше премръзнала заради силния вятър, който я съпътстваше през целия път дотук. Имаше нужда да се стопли и се надявах, че бързо ще се сдобием с топла вода.

- Тук е прекрасно. – Райли каза след като влезе и се огледа. – Наистина ми харесва.
- Радвам се, защото ще се наложи да останем тук известно време. – заключих след нас и най-сетне си отдъхнах. Бяхме в безопасност. Може би факта, че колата ми се развали щеше да допринесе за прикритието ни. Баща ми нямаше шанс да се досети, че е възникнал проблем и сме се придвижили с мотор. Трябваше да съм по-скоро благодарен на автомобила си, отколкото ядосан, нали? – Студено ли ти е? – попитах Райли, виждайки я как трепери.
- Да, доста. Много лесно се изнежвам. Вероятно в най-скоро време ще се разболея.
- Не, не говори така. Банята е горе. Защо не си вземеш един топъл душ, а аз ще включа отоплението. – казах, а тя се засмя.
- Отоплението? По средата на юли?
- Тук е малко по-хладно, отколкото в Атланта. Не се притеснявай. Трябва само да се отвърне въздуха. Освен това наблизо има магазин. Ще отскоча, за да купя нещо. Няма нищо за ядене. – тя кимна и тръгна нагоре по стилните дървени стълби, чиято изработка беше лично поръчана от майка ми.

   Имах да свърша няколко задачи. Да сляза в мазето и да включа отоплението, да отида и да купя продукти, с които да си сготвим вечеря и най-вече да се обадя на майка си. Имах много да й разказвам. Дори не знаеше, че съм взел Райли и двамата сме избягали. Знам, че ще ме подкрепи, но не искам да я разстройвам. И без това обтегнатите отношения с баща ми през целия ми живот, я измъчваха. Реших да започна с разговора. Вече чувах водата от банята и знаех, че няма опасност да получа някоя лоша новина и Райли случайно да я чуе. Набрах номера на майка си и зачаках да ми вдигне. За мое учудване го направи още след първото позвъняване. Сякаш е знаела, че ще й се обадя.