The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава тринадесета

Гледната точка на Хари:
   Очите ми бяха като залепени за Райли през цялото време, в което тя гледаше телевизия. Беше толкова красива, че не можех да спра да я наблюдавам. Съжалявах, че не я бях срещнал по-рано. Сега тя можеше да бъде моя и цялата тази драма нямаше да се случи. Райли нямаше да се притеснява и щеше да живее спокоен живот без да й се налага да бяга от собственото си семейство. Бях като омагьосан от нея. Прекрасната й усмивка, очите й, смеха й, всичко ме караше да полудявам по нея. Изпитвах толкова силни чувства към нея и не можех да ги притъпя, макар че опитах. Изпитвах неистово желание да я целуна, но не можех да го направя. Тя не мислеше за мен по този начин, както аз за нея.
   Часът беше малко след единадесет. Оставаше малко от филма, който Райли гледаше и след това вече трябваше да спи, защото утре ни чакаше дълъг път до Колумбия. Направи ми впечатление, че беше толкова погълната от това, което даваха. Вниманието й беше изцяло насочено към романтиката пред нея, а аз не можех да не забележа всеки един детайл от перфектното й лице.

- Защо ме гледаш така? – попита и ме хвана напълно неподготвен.
- Красива си и искам да те целуна толкова силно в момента. – казах на един дъх, а тя ме погледна с разширени очи.
- Направи го.
- Какво?
- Не обичам Себастиан, но… мисля, че изпитвам нещо към теб. Така ще разбера. Хайде, целуни ме.

   Приближих се бавно към нея и ръцете ми се увиха около кръста й. Сякаш ток премина през мен. Отново я докосвах по такъв начин и това караше сърцето ми да бие невероятно бързо. Не съм чувствал подобно нещо от години. Придърпах Райли до себе си и нежно поставих устните си върху нейните. Усетих как настръхна. Точно, както при първата ни целувка в хотела. Бавно се отпусна и се остави в ръцете ми. Положих я да легне на леглото под нас, а аз се надвесих върху нея. Продължих да я целувам, запаметявайки всичко в съзнанието си. Не исках да го забравя. Никога. Няколко минути по-късно с Райли се отделихме един от друг. Погледнах я в очите и забелязах начина, по който ме гледаше. Беше по-различен от преди малко. Сякаш сега четях любов в него.

- Обичам те, Рай. – казах й. – Няма да допусна да те отнемат от мен.
- Обещай ми. – прошепна тихо.
- Обещавам, скъпа. Моя си. – главата ми се зарови в свивката на врата й, където поставих няколко малки целувки, карайки я да се засмее леко.

   Наведох се и я целунах отново. Исках да задълбоча целувката, за да й покажа колко много всъщност означава тя за мен. За съжаление нещо ме накара да се отдръпна моментално от нея. Причината беше, че чувах гласове. Силни гласове, които си викаха и се караха за нещо. Едва ли е някоя двойка, защото повече приличаха на два мъжки гласа. Познати мъжки гласа.