The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава осемнадесета

Гледната точка на Райли:
   Адвокатската кантора на господин Дженкинс беше повече от впечатляваща. По стените бяха закачени грамоти и отличия, които показваха колко добър адвокат е всъщност. Нямах нито капка съмнение в това, но се притеснявах дали щеше да е способен да намери решение на моя проблем. Копието от фалшивото брачно свидетелство се намираше в ръката ми, която може би стискаше малко по-силно от необходимото. Бях изнервена до краен предел. Не исках да бъда съпруга на Себастиан. Не исках дори и това да беше само на лист хартия. Не можех да го понеса. Вече нямаше шанс за този налудничав брак. Нямаше да се примиря с това, защото сърцето ми принадлежеше на Хари.
   Чакането в удобните кресла, които бяха поставени в преддверието, бавно ме убиваше. Исках да разбера възможно по-скоро дали имах шанс да разваля този проклет брак, който буквално същестуваше само на хартия. В следващия момент вратата в близост до нас се отвори и през нея се показа мъж на средна възраст. Носеше елегантен черен костюм с вратовръзка и след като с Хари се уверихме, че говори на нас и двамата се изправихме. Влязохме в кабинета, който беше също толкова стилен, колкото и чакалнята. Щом може да си позволи такъв офис, няма спор, че си върши работата правилно и взима добри пари за нея.

- Е, Хари майка ти ми се обади и каза, че спешно се нуждаеш от моята помощ? С какво мога да съм полезен? – господин Дженкинс ни попита след като се настанихме на столовете пред бюрото му.
- Трябва ни решение на това как може да анулираме брачно свидетелство. – Хари отговори.
- Тоест, бракоразводно дело?
- Не, не… вижте, сложно е. – намесих се. – Родителите ми искаха да ме омъжат за мъж, с който не се познавахме много добре, но аз бях съгласна. Известно време по-късно, промених мнението си и единствения ми изход беше това да избягам. Хари ми помогна. Проблемът сега е, че родителите ми са фалшифицирали подписа ми и в момента практически съм женена за Себастиан без моето съгласие. – извадих копието на проклетия документ и го подадох на мъжа срещу мен.

   Господин Дженкинс внимателно пое копието и го разгледа доста обстойно. Надявах се, че вече из главата му ще се заформят идеи, с които да сложа край на тази лудост. Изражението му беше каменно. Сигурно го е изградил с времето, благодарение на професията си. Не можех да го разчета. Нямах представа дали новините щяха да бъдат добри, или лоши, но искрено желаех да е първото.