The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава деветнадесета

Неутрална гледна точка:
   Разваленият брачен договор между Себастиан и Райли се отразяваше по-добре на нея, отколкото на него. В Атланта положението се нажежаваше с всеки един изминал момент. Семейство Колинс и семейство Хейл бяха в разцвета на яростта си. Родителите на Райли я презираха. Или по-скоро баща й. Той никога не беше вярвал, че е способен да изпитва такива ужасни чувства към дъщеря си. Знаеше, че ако я види някъде по улиците, ще я убие, а след това със сълзи ще излежи присъдата си. Никой не можеше да преглътне тежката обида, която тя и Хари нанесоха. Себастиан беснееше още от мига, в който разбра, че Райли я няма в болницата. Да, предположи, че е избягала, но не се беше сетил, че виновника за това е брат му. Човекът, на когото имаше най-голямо доверие. Баща му също знаеше, че никой няма да излезе невинен от всичко това. Ако преди ненавиждаше големия си син, то сега направо го презираше от цялото си сърце и душа. Как можеше да причини това на семейството и на брат си? Никой дори не се опитваше да разбере, че може би Хари и Райли наистина се обичаха.
   За съжаление вчера, когато те двамата развалиха фалшивия брачен договор от Колумбия, положението в дома на Хейл се влоши драстично. Себастиан изпочупи цялата къща, а баща му дори не се опита да го спре. Собствената му майка се страхуваше от него. Причината беше уведомителното писмо, което пристигна от съда. Вътре пишеше, че по взаимно съгласие Райли и той са се развели. Себастиан не беше глупав. Веднага разбра какво се беше случило. Хари му прилагаше същите номера. Подписа му беше фалшифициран и изведнъж от съпруг на Райли, той отново беше никой. Нямаше власт над нея. Нямаше доказателства, които да използва за оправдание, когато си я върне. Той беше сигурен, че ще си я върне. Независимо от това дали ще е насила, или не. Щеше да се изправи дори пред собствения си брат, но щеше да вземе момичето, което по право му се полагаше. Тя беше негова. Родителите й му я бяха дали.
   Беше ранния следобед. Себастиан продължи да вдига къщата на главата си и да тормози съседите с истеричните си викове. Майка му го слушаше и се опитваше да го успокои, докато баща му просто стоеше на дивана, гледайки в една точка. Беше умислен и сякаш изобщо не чуваше това, което се случва около него.

- Как може брат ми да направи подобно нещо? Аз му вярвах! Доверих му се. Той беше до мен през целия ми живот, а в момента момичето, което трябваше да стане моя съпруга, най-вероятно се намира в ръцете му. Направо полудявам! Това ли заслужавам!? – продължи да вика и да размахва писмото, на което пишеше, че той и Райли са официално разведени.
- Скъпи, успокой се. Ще намерим изход. Ще върнем Райли. – майка му се опитваше да разреши проблема.
- Да, мамо, по-добре да я намерим, за да мога да я убия. Ще я убия и дори няма да се замисля. – продължи да се заканва.
- Толкова си жалък! – изведнъж Ричард се изправи от мястото си на дивана и стресна всички в стаята със силния си глас. – Ти си мой син! Вместо да стоиш тук и да се оплакваш, си размърдай мозъка. Какво може да направим, за да накажем тази мръсница? – баща му го попита, а Себастиан не отвърна. – Дай това насам.

   Ричард отмъкна листа, който сина му държеше в ръцете си и го прочете внимателно. Той също знаеше и разбираше какво се беше случило. Схващаше, че Хари и Райли са получили помощ от адвокат. Виждаше изписаното му име пределно ясно в дъното на хартията. Въпросът беше къде е той? Разговорите с майката на извънбрачното му дете, също нямаше да помогнат. Тя не знаеше къде са.

- Откъде получи това? – попита го.
- Дойде от съда. Имам го и в електронен вариант. – Себастиан отговори.
- Не ми казвай, че не си се сетил за това?
- За кое?

   Баща му не отговори. Вместо това набързо започна да изкачва стълбите към втория етаж, където се намираше стаята на сина му. Себастиан го следваше нагоре, не разбирайки какво се случва. Ричард влезе в стаята на сина и веднага отиде до компютъра. Отвори интернет страница и написа в търсачката името, което се виждаше най-долу на листа, който все още държеше. Адам Дженкинс. Това беше името на човека помогнал на Райли и Хари да разрешат проблемите си. Излязоха доста статии за прочутия адвокат. Ричард се подсмихваше, докато четеше информацията, която Google му предостави за него. Интересуваше се от мястото, на което господин Дженкинс пребиваваше в момента. Усмивката му стана още по-широка, когато най-сетне намери това, което търсеше.

- Свършено е с тях. – промърмори си тихо под носа, докато записваше адреса на някакъв лист, който успя да изрови от затрупаното бюро на Себастиан.
- Татко, какво става?
- Намерихме ги, сине. Знаем къде са. – вече отговори спокоен и доволен от свършеното.
- Наистина ли? Къде? – попита също толкова въодушевено.
- В Колумбия. Южна Каролина. Имаш един час да си събереш достатъчно багаж. След две седмици Райли ще бъде или в леглото с теб, или на няколко метра под земята. Това ще зависи изцяло от нея.
- Но как ще разберем къде точно са? Това не е особено малък град. Ще бъде трудно.
- Не се притеснявай. Вече имам всяка стъпка от плана, начертана в главата си. Събирай си багажа. Аз трябва да уредя някои неща преди да тръгнем.

   Ричард напусна спалнята на сина си и набързо излезе от дома си. Себастиан вече беше значително по-спокоен. Внимателно извади един куфар и започна прилежно да подрежда дрехите си в него. Вече нямаше съмнение, че края на тази история наближаваше. Щеше да даде избор на Райли. Или да бъде негова, или да умре. И двете го устройваха. Просто изпитваше такава омраза и ненавист към брат си, че искаше само и единствено да го види как страда, докато Райли умира от кръвозагуба или казва „да” пред олтара.