The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава шеста

Гледната точка на Хари:
   Цялото желание, което се беше натрупало в тялото ми се предаваше на Райли чрез целувката, в която я придърпах. В началото се съпротивляваше. Опитваше се да ме отблъсне, но след това се предаде. Усетих как сърцето й се предаде и ми позволи да отнема първата й целувка. Бях прекалено омагьосан от нея. Дори след като Себастиан извика името й ми се стори прекалено трудно да се отделя. За разлика от мен тя реагира бързо. Блъсна ме и ме принуди да я пусна. Изпадна в паника заради приближаващите стъпки на годеника й, запътили се към мястото, на което досега се беше целувала с брат му. Исках да я успокоя, но беше прекалено късно. Себастиан застана пред нас и ни огледа подозрително. Стараейки се да не се набивам на очи избърсах гланца на Райли от устните си, а след това съзнанието ми започна да измисля всякакви варианти, с които да успеем да се оправдаем. Райли беше толкова изплашена, че дори не можеше да отговори на въпросите на брат ми. Ако продължеше да се държи така, нищо чудно наистина да разберат какво е станало.

- Райли, какво правиш тук с Хари? – Себастиан я попита за пореден път, а аз се засмях. Е, поне направих опит да изглежда като естествен смях.
- Какво си мислиш, че прави? Засякохме се и реши да ме попита дали не искам да поканя някой приятел на сватбата, за да може да обсъди с майка си евентуално още едно място. – скалъпих набързо първото, което ми дойде на ума и се надявах, че недоверчивия ми брат ще ни повярва.
- О. – това беше единственото, което успя да каже. Със сигурност се е усъмнил, но поне успях да прикрия нещата. – Райли, можеше да попиташ и мен.
- Да, но… предпочетох да попитам него. – най-накрая каза нещо. Това, че Себастиан повярва на лъжата ми я беше накарало да се почувства по-спокойна.
- Както и да е. Майка ти ме изпрати да те потърся. Иска да говори с теб за годежното парти другата седмица.
- Годежно парти? – попитах изненадан. Доколкото знаех нямаше да има такова нещо при тях. Направо щяха да се оженят.
- Да, забравих да ти кажа. – Себастиан се засмя. – Ще се сгодим официално следващата седмица.
- Къде ще е? – попитах, но не беше от любопитство.
- Вкъщи. – отговори. – Знам, че няма да ти е приятно заради татко, но трябва да дойдеш заради мен.
- Добре, ще дойда. – приех предложението. Интересно ми беше как щях да понеса гледката на момичето, което до преди малко целувах да слага пръстен на ръката си?
- Благодаря. Райли, да вървим, че майка ти те чака. – Себастиан я подкани и тя тръгна зад него. Обърна се към мен за последно, но изражението й беше напълно празно. Изглеждаше объркана. Възможно ли беше да се съмнява?