The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава петнадесета

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Хари:
   Напрежението, което се беше насъбрало в тялото ми, малко по-малко започваше да се изпарява. Една от причините беше, че се чувствах все по-спокоен с всяка табела, на която километрите до Огъста намаляваха. Другата беше, че Райли също като мен се беше поуспокоила и в момента спеше. Бях спуснал леко седалката, за да й е по-удобно и също така я бях завил с якето си. Оставаха ни около тридесет минути път преди да стигнем до дестинацията си. Часът беше почти осем вечерта. Пътувахме горе-долу цял ден и аз наистина мислех да спрем някъде, за да си починем. Знам, че Райли ще се страхува, но този път ще се постарая да не отсядаме в толкова очевиден хотел. Ще гледам да е нещо по-голямо, което ще ни осигури поне минимално чувство за защита.
   Изведнъж, напълно от нищото заваля дъжд. Силен и значителен порой се изсипваше върху колата ми и чистачките едва насмогваха с темпото. Дръпнах седалката си малко по-напред, за да виждам пътя по-добре. Капките дъжд се удряха с огромна сила в предното стъкло, създавайки неприятен шум, който накара Райли да се събуди. Красивите й кафяви очи се отвориха и тя ме погледна стреснато със сънен поглед.

- Какво става? – попита тихо и се огледа наоколо. – Къде сме?
- Съвсем близо до Огъста. Заваля силен дъжд. Стресна ли се? – тя кимна леко. – Съжалявам, скъпа. Съвсем скоро ще намерим хотел и ще ти позволя да се наспиш.
- Всичко е наред. – вдигна седалката си и се огледа наоколо. – Нищо не се вижда. Внимавай. – предупреди ме.

   Няколко минути по-късно бяхме в града. Хотели ни заобикаляха от двете страни, а аз оглеждах външния им вид, опитвайки се да преценя къде ще е най-подходящо да отседнем. В следващия миг, автомобилът ми издаде странен звук. Сякаш идваше от двигателя. Преди да се усетя, бяхме спрели да се движим. Не можех да повярвам на това, което се случваше. Как така останахме без кола? Това е най-неподходящия момент за проблеми с превоза.

- По дяволите! Мамка му! – изпсувах и ударих по волана. Искаше ми се да изпотроша цялата кола.
- Какво стана?
- Край. Колата ми се повреди.
- Хари, какви ги говориш? Как така? – попита и започна да се паникьосва.
- Само се успокой, моля те. – извадих ключа от стартера и затворих очите си за момент, обмисляйки вариантите, които имахме.
- Нали работиш в автомобилна компания, не можеш ли да я поправиш?
- Да, работя в автомобилна компания, но не мога да поправям кола в този вид. Ще опитам утре. Убеден съм, че проблема е от акумулатора.
- И какво ще правим сега? – попита и се огледа наоколо.
- Явно съдбата ни спря пред този хотел. Предлагам да си вземем стая. По-добре, отколкото тук.
- Добре. – съгласи се и отстрани предпазния си колан.