The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава двадесет и седма

Неутрална гледна точка:
   Хари шофираше като полудял към мястото, където знаеше, че Себастиан беше отвел Райли. Сърцето му препускаше с почти същата скорост, с която се движеше и автомобила. Бързаше, колкото можеше. Трябваше да я намери и да я спаси отново. За втори път трябваше да я измъкне от ръцете на брат си, които нямаше да направят нищо друго, освен да й причинят болка. Когато най-сетне пристигна в хотела, едва успя да се сдържи да не се развика на момичето, което беше на рецепцията. Тя упорито отказваше да му даде информацията в коя стая са се настанили Себастиан и баща му. Очевидно беше, че тя нямаше представа за какво става въпрос. Дори не подозираше, че Райли в момента можеше да претърпява поредния побой, а той да стои тук долу и да води спорове с нея. Накрая, когато извади две банкноти от по сто долара, момичето реши да го пусне. Каза му всичко, което трябваше да знае и го насочи към близките асансьори. Хари не почака втора покана. Спокойната мелодия, която изпълваше асансьора го дразнеше допълнително. Беше доволен, че успя да пристигне преди полицията. Искаше да има възможност да се разправи сам с чудовището, което имаше за свой брат и баща му, който стои в дъното на всичкото това страдание, което с Райли преживяха.
   128С. Апартаментът. Само гледайки табелката, закачена на вратата и кръвта му кипваше. Опита се да я отвори, но естествено беше заключено. Знаеше как да постъпи. Не се поколеба да изтръгне вратата от пантите и да пристъпи вътре, където сърцето му спря заради гледката, която се откриваше пред очите му. Себастиан отново се намираше върху Райли, опитвайки се да я насили, а когато тя извикаше или направеше нещо, което не се нравеше на брат му, си понасяше шамарите. Все още не бяха усетили неговото присъствие, защото виковете на Райли заглушаваха всичко наоколо. Хари набързо извади пистолета, който беше скрил в колана на дънките си и го насочи към Себастиан.

- Махни се от нея! – тонът му беше леден. Райли замлъкна, а Себастиан замръзна. Погледна назад и при вида на огнестрелното оръжие, насочено към него, едва не припадна.
- Ей, брат ми, защо ти е този пистолет? – опита се да се изкара невинен, но нямаше да се получи.
- Ти как мислиш? Махни се от Райли. Веднага. – нареди му, а Себастиан нямаше друг избор. Изправи се от изплашеното момиче, което все още лежеше на дивана и изпълни командата.
- Виж, Хари знам, че си ядосан, но не прави прибързани действия. Едва ли ще ти се размине затвора само защото си спасил любимата си от мъжа, с който тя в действителност трябва да бъде.
- Млъкни! – Хари изсъска и с няколко крачки се приближи до Себастиан. – Мислиш, че това е шега, нали? Очакваш, че ще забравя и ние отново ще бъдем братя? Няма да стане. – дулото на пистолета опря плътно в тялото на Себастиан, който вече беше толкова изплашен, че се молеше баща му да се върне по-бързо. – Време е да ми кажеш всичко. Искам да знам колко пъти я докосна. – Себастиан не каза и дума. Просто стоеше и не изпускаше пистолета от очи. – Говори! – Хари извика силно срещу брат си, който видимо изпитваше неописуем страх.
- Не съм я докосвал. Не съм я изнасилвал. – Себастиан успя да отрони.
- Очакваш да ти повярвам ли? Нали ти ми прати снимката като доказателство? И всичко, което ми наговори по телефона… нима си мислиш, че като ме излъжеш сега, ще се спасиш?
- Кълна се, че нищо не съм й направил. Идеята беше на татко. Всичко беше инсценировка. Дадохме й лекарство, за да заспи и да не знае истината.
- Затова ли не помня нищо? Затова ли ме излъга, че си ме омърсил? Искал си да го нараниш умишлено? – Райли се намеси вече доста по-спокойна, когато видя Хари тук, но все още я болеше, когато си спомнеше за това, което бе преживяла през тези няколко дни.
- Да, глупачке, точно така. Не съм те пипнал и с пръст, макар че исках да го направя. Никой друг не се е завирал между краката ти, освен мръсното копеле тук.
- Внимавай с думите. Не забравяй, че пистолета е в мен. – Хари му припомни набързо. – Какво й дадохте да пие?
- Терапрофин. Действа като пълна упойка, но след по-голяма доза води до загуба на паметта за предните двадесет и четири часа.
- Знаеш, че дори затова заслужаваш да ти пусна куршума, но има още неща, които искам да знам. Кажи ми колко пъти я преби? Колко пъти й посегна? Кажи ми, за да мога да ти го върна двойно!
- Достатъчно, за да се научи как трябва да се държи, когато се омъжи за мен.
- Нещастник! – Хари завъртя пистолета в ръката си и в следващия момент удари Себастиан с дръжката му. Заради неочаквания силен удар, който получи по челюстта си, той се свлече на земята, превивайки се от болка. Имаше чувството, че му липсват няколко зъба. Не усещаше долната половина на лицето си. – Вземи го. – Хари подаде пистолета на Райли, която го пое с треперещите си ръце. – Не го пускай, чу ли? – тя кимна положително. – Къде е баща ми?
- Излезе преди час. Трябвало да свърши някаква работа.
- Ако случайно се появи, използвай го. Насочи към него, за да не може да ти направи нещо.

   Райли разбра какво Хари се опитваше да й каже, но не знаеше защо. Всичко й се изясни само минута по-късно, когато любимия й налагаше животното, което я беше измъчвало от дни. Не й пукаше. Не изпитваше дори капка съчувствие към Себастиан. Надяваше се, че той ще успее да усети болката, която тя усещаше, докато я биеше. Наблюдаваше шоуто отстрани, докато все още държеше пистолета. Беше готова да го използва, ако Себастиан надмогнеше противника си, но това засега изглеждаше напълно невъзможно.

- Усещаш ли? Усещаш ли това, което тя е усещала, докато си я малтретирал, а? – Хари попита брат си, продължавайки да го налага. Себастиан дори не можеше да отговори. Беше прекалено зает с това да се опитва да не се задави с кръвта, която пълнеше устата му.

   Изведнъж се чуха полицейски сирени. С всяка една изминала секунда, ставаха все по-силни. Райли се уплаши. Какво ли щеше да стане, ако полицаите я видят с пистолет в ръка? Или още по-лошо. Ако видят как Хари, пребиваше Себастиан, който вече беше на прага на това да изгуби съзнание? Райли осъзна, че трябва да го спре, преди да е извършил някоя глупост. За щастие той я послуша. Изправи се от полумъртвото тяло на брат си и погледна към кокалчетата на ръката си, по които имаше кръв. Кръвта на Себастиан. Знаеше, че е мръсен и не бива да докосва Райли в този вид, но не можеше да се сдържи. Взе я в прегръдките си и тя се сгуши в него. Хари се стараеше да не я нарани допълнително, защото беше видял синините, които тя имаше по тялото си. Райли обаче не я болеше. Единственото, което изпитваше в момента беше любов. Беше толкова щастлива, че Хари я бе открил, че последното, за което можеше да мисли бе болката. Искаше да му се ядоса и да го пита какво е търсил при Пейтън, но не можеше. Не и сега, когато отново бяха заедно след толкова време. Хари беше толкова облекчен, че тя най-накрая беше обратно в ръцете му, че дори не обръщаше внимание на стоновете, които излизаха от устата на брат му. Няколко минути по-късно, полицията дойде. Същите полицаи, с които Хари беше разговарял. Не се учудиха от вида, в който намериха виновника. Все пак бяха свидетели на разговора, който се проведе между двамата мъже. На всички им беше ясно, че Хари можеше да убие заради това момиче и дори не му направиха забележка. Вдигнаха Себастиан от пода, закопчаха го с белезници и го изведоха от хотелския апартамент. Това беше. Най-накрая този кошмар беше приключил.

- Къде е баща му? – попита полицая, който най-много беше помогнал за намирането на Райли.
- Излязъл е. Сега дори и да се е върнал, ако е видял полицейските коли, най-вероятно вече е далеч от тук. – Хари обясни, докато държеше ръката на Райли.
- Ще изпратим екипи да претърсят периметъра. Едва ли е стигнал кой знае колко далеч. Госпожице, искате ли да повикаме линейка?
- Не, няма нужда, благодаря. – Райли отговори.
- Скъпа, сигурна ли си? Подлагали са те на ежедневен тормоз.
- Добре съм. Просто искам да се наспя и да знам, че няма да се събудя от дърпането на косата ми.
- Разбира се. Отиваме си у дома.

Това беше последната глава. Епилогът ще бъде качен в неделя.