sex slave

Глава 11

Свободата бе толкова близо за жадуващото я момче ,но явно не му беше писано.
Една ръка си намери място на рамото му. Кук се обърна и видя средно висок ,пълен азиатец ,облечен с бяла риза и панталони .

- Накъде си се запътил момко? - човекът проговори ,доколкото му позволяваше пурата в устата му.

- А-ами аз-з търсех таковата...тоалетната - Куки започна да заеква, по навик когато се притеснеше.

- Аз ли съм сляп или на вратата пише "изход" младежо?

- Амии...- сега вече го хванаха на тясно.

След като видя ,че с думи няма да се получи Кук дръпна мъжа от пътя си и тръгна отново да излиза. Ето ,че лошият му късмет се обади и ключалката на вратата заяде. Мъжът просто щракна с пръсти :

- Хванете го! - изрече той със самодоволна усмивка.

Веднага се появиха двама едри мъже и хванаха Джънкук от двете му страни. Той се дърпаше и викаше ,но без успех. Човекът с пурата ,който явно бе шефът ,реши да го осмири. Удари му силен шамар.

- Изглежда някой има нужда от урок - говореше дебелакът,потърквайки ръце - Ела да разгледаме как можем да те накажем звучи забавно ,нали?

Джънкук продължаваше да се дърпа и да вика все повече. Мъжете бяха огромни ,но и той не бе дребен, затова при дърпането му бутна единия от тях и той изгуби равновесие. Не успя да падне, но бутна компютъра до себе си .

-Айшш идиот! - този с пурата почна да го хока а след това удари шамар и на него - Ти слабоумен ли си ?!
- почна да чука с пръст по слепоочието на виновния .

Кук се усети ,че е време да се праждосва ,но изходът бе твърде далеч вече ,затова единственият път бе обратно в къщата.

Изплъзна се от ръцете на този ,който го държеше и хукна да бяга. Мъжът тръгна след него ,но не можеше да си позволи скоростта на трениращо хлапе , затова се задъхваше.

- Остави го!- оттекна гласът на шефа му.

Куки продължаваше да тича докато не стигна до вратата и набързо я избута ,за да излезе. Тя зейна отворена и отвътре се чуваше викане:

- Помни момче!.. Където и да идеш..ще те намерим!...Няма изход!

Гласът вече се губеше далеч зад него. Той стигна стъпалата в началото и  набързо ,треперейки, се изкачи нагоре.
Затвори капака след себе си и се просна на леглото.

Не вярваше на човека, който го удари, но вече знаеше че да избяга ще е далеч по-сложно отколкото си е мислел.

Нямаше друг избор обаче освен да продължава да опитва..Всеки открехнат прозорец или врата можеше да бъде неговото спасение ,стига онези шестимата да не гледаха.

*Край на ретроспекцията*

-----------------------------------------------------------

Много се извинявам ,че отново се забавих ,но 8ми клас никак не е лесно😂  

  Особено с тоя френски дето дори Господ да питаш няя ти каже защо го записах😐

И все пак ви благодаря че следите шитнята ми❤❤❤